За сестра ми

Аз нямам сестра, но знам каква щеше да бъде, ако имах и какви щяха да са отношенията ни.

Щяхме да сме  много различни и много еднакви. Щеше да ме ядосва, да се караме, да не си говорим от време на време, да се конкурираме, да се сърдим- без даже да има точна причина.

Също така- щяхме да си помагаме, да се учим една от друга, да се обичаме, да знаем, че си имаме опора винаги и по всяко време. Вероятно нямаше да се чуваме по телефона с дни, но бихме могли да си звъним в 2.00 ч. през нощта, за да споделим нещо малко.

Така, че знам много добре каква щеше да е сестра ми.

Даже знам как би изглеждала- щеше да е брюнетка, висока и атлетична. Щеше да е много модерна, елегантна и умна. Щеше да е минала през различни изпитания в живота си и щеше да се е справила с всичко, без да се пречупи, въпреки трудностите и грешките. Защото тя щеше да е достойна жена.

И знам всичко това, защото аз познавам сестра си. Всъщност тя не ми е точно сестра, но в моето сърце е такава. Приятелка ми е, но би било твърде просто да я наричам приятелка, защото тя е много повече- тя ми е сестра.

Всички момичета имат приятелки, това е тема без край. Някои ги предават, с други не се чуват с години, трети не удържат на промените на времето, четвърти спират да се развиват или не понасят развитието на другите… за женското приятелство и неговите страни може много да се говори.

В един момент обаче, порастваме, поумняваме и започваме да виждаме над нещата и над дребнавото. Започваме да усещаме хората и маските им и да отсяваме тези, които са с нас заради нас самите, а не заради това което имаме или сме- в професионален и личен план. Само, ако помъдреем, разбира се. За някои това не се случва никога.

Но аз съм горда, че с моята сестра се справихме. Надрастнахме си характерите, различията, странностите. Познаваме си недостатъците и бихме застанали една зад друга винаги…

Трябва да обичаме и ценим хората, които са с нас винаги и при всякакви обстоятелства. Разбираме кой е истински, когато паднем, и всички останали се обърнат срещу нас. Може да е само един човек или двама или трима или десет- това не е важно- важно е да знаем, кой е нашият човек. И разберем ли кой е НАШИЯТ човек, да не го пускаме от живота си и за този човек- думата приятел е твърде слаба. Всеки го има в живота си, само трябва да го познае.

Анна Палазова

e564aad43b0

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s