Ефектът на балерината

Screenshot_2016-02-08-15-16-25

Тази мелодия беше толкова нежна, че се вливаше в съзнанието като еликсир- така красива и лека. Имах чувството, че ме поставя в средата на един снежен облак, в който се смалявах и смалявах, превръщайки се и аз в снежинка… Красота!

Малката балерина правеше чудеса с тялото си, не танцуваше, а летеше като пеперуда, която търсеше най- уханното цвете, едва докосвайки земята с пръсти и заедно с мелодията, ах  с мелодията, правеха едно чудо- апотеоз на божественото!

Днешното представление надмина всички очаквания. Тя вече беше Прима и нямаше право на грешки и слабости. Тази прекрасна фигура изискваше жертви всеки ден- тренировки, диети, личен живот… Знаеше, че любовта на публиката е достатъчна и въпреки постоянните борби за надмощие зад колисите- тя беше победителката- единствена и неотразима! С харизма на ярка звезда, покоряваща всички около себе си, дори само с поглед или движение.

Момичетата я гледаха със завист. Защо тя? Какво я правеше така специална? Енергията или техниката или присъствието и? Как винаги и’ се получаваше?

А тя засенчваше всички и го зна111еше и този опиат, тези вълни на любов и‘ бяха нужни като въздуха и храната!

А храната, тя всъщност не обичаше храната. Храната и‘ беше враг.

Как мразеше да се чувства дебела и подута,  а и‘ се налагаше да яде, защото имаше нужда от сили, за да бъде велика. Налагаше се да се храни- досадно ежедневно задължение, което много често свършваше с глава в тоалетната, но се налагаше. Не можеше да рискува, че ще се провали. Нито грам повече от перфектното тегло, нито грам, за да бъде велика.

И въпреки хилядите хора, показващи преклонението си пред нейния талант и красота, тя не им вярваше… Все виждаше в огледалото призракът на съмнението… Дебела е… а така не може да е перфектна, а тя трябваше да е перфектна, нямаше избор. Да си перфектен е избор, а не съдба и щеше да направи всичко по силите си…

Открехна завесата, време беше да излиза, сърцето и биеше лудо, вълнуваше се всеки път като дете на първо представление.

       Знаеше, че ще е великолепна, знаеше, че е звезда. Чу аплодисмените, усети светлините на прожекторите по кожата си. Пулсът и се ускори, беше велика нощ, с три биса, публика на крака, хиляди цветя, поздравления…

На другата сутрин не се събуди- сърцето и‘ не издържало…

Поне умря перфектна, с идеалните мерки, по всички видове стандарти за красота, но пък сърцето и‘ се оказа не толкова перфектно, предаде я…и защо ли?

Може би заради постоянния стремеж да бъде съвършена, заради булимията, заради перфектната фигура, заради славата, заради хората, заради стандартите, заради всички…

И дали си е струвало… Не мисля… Хората я обичаха, но тя не обичаше себе си.. Не знаеше как… чрез тяхната любов се доближаваше поне малко до това да се харесва, но не беше достатъчно. Никой не я беше учил, че най- важното нещо на света е да се обичаш- точно себе си…

Love-Yourself-First-700x343

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s