Русалка

Имало едно време, в най- дълбокото море, с най чистите води, една малка русалка. Не онази от приказката, а друга.

Тя живеела безгрижно и се радвала на прекрасно детство. По цял ден плувала с приятелите си риби и русалки и се наслаждавала на всяка минута.

Била много щастлива и от нищо не се страхувала. Вярвала на всичко, дори на най- страшните обитатели на кралството, защото всички били добри, честни и справедлива. Била възпитана да уважава другите, да се радва на всичко и винаги да търси нови поводи за щастие.  Не се срамувала от нищо и никого. По всяко време можела да запее с пълно гърло или да затанцува на площада и никой нямало да и се присмива- напротив, даже много и‘ се радвали.

Прекрасен живот си живеела русалката. Не искала нищо, не търсила никого и се раздавала на всички. Не само тя била такава, а всички жители в морето. Мир и любов- царели навсякъде.

И сега идва моментът, в който нещо трябва да се промени- така става в приказките.. някой принц да се появи и тя трябва да си загуби ума по него, лош магъосник да нападне кралството и тя ще трябва да го спасява… но тази приказка казахме е за друга русалка.

А тази нашата е различна и съвсем не иска да е човек, нито пък да се променя и да гони разни каузи. Тя беше запазила детето в себе си и много силно вярваше, че всичко е мир и любов и всичко за нея беше мир и любов.

Дори понякога да имаше трудности, те не я плашеха, защото не се страхуваше от промените, а даже ги търсеше и смело се втурваше през глава към тях- нещо интересно, различно, нов повод за щастие… Тя беше решила да не расте никога, защото така щеше да се страхува, а не искаше да изпитва страх…

Океан от емоции има във всяко сърце и в него плуват всякакви фантастични същества, от различни приказки, филми, измерения… Там живее и русалката…

Забравяме я понякога, но тя не ни се сърди, а чака да я повикаме и докато чака съвсем не тъгува, а се радва на живота с пълни сили.  Тя знае, че сме разумни възрастни, със стотици ограничения в съзнанието и, че за нас е трудно да я пускаме, за да я виждат околните… Но нищо- тя не се ядосва, там е и ни чака.

Анна Палазоваmermaid_fantasy_by_idaisan-d6x8pxz

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s