За силата да бъдем слаби

Моя приятелка разбрала, че мъжът и‘ си има любовница. Почувствала се ужасно- не искала и не можела да го осъзнае. В главата и‘ се блъскали толкова много въпроси.

Имала чувството, че целият и‘ свят се е срутил и всичко, в което е вярвала години на ред било лъжа… Боляло я ужасно, но трябвало да бъде силна, защото у дома си имала едно прекрасно дете, нова къща и толкова мечти за светло бъдеще…

Не знаела какво да прави, нито как да реагира…

Не казала на мъжа си, че знае,  макар това да и коствало адски усилия и животът им продължавал да тече по- старо му.

Той изобщо не подозирал, че жена му го е разкрила. А за съпругата това било най- трудно, но трябвало да се държи. Усмихвала се, била безупречна и с план в съзнанието си.

Тя намерила начин да се запознае с любовницата на мъжа си, без да показва, че е на ясно коя е. Отнело и време, но се сближила с нея, с много постоянство и ясна цел я направила своя приятелка.В един момент любовницата толкова се привързала към съпругата, че не издържала и сложила край на връзката с мъжа и‘. Дори била изтерзана от угризения, че го причинява на някой, който чувствала толкова близък.

Съпругът пък подвил опашка и осъзнал колко е важно семейството му, станал по- любящ и отговорен…

Приятелката ми никога не показала на колко парчета се е счупило сърцето и‘, но и никога повече не му повярвала.

Интересното е, че и сега е близка с любовницата, която всъщност се оказа много мил човек- наивна,  самотна жена- срещнала неподходящия човек и се влюбила в него, без умисъл. Подвела се беше по една чаровна усмивка и две сини очи…

Приятелката ми пък откри е себе си черти, за които дори не беше подозирала че има… Намери доброто в лошото. Постепенно се научи да бъде по самостоятелна, разбра, че е способна на много повече от колкото бе мислела, че може. Развиваше се, работеше върху себе си и се учеше да бъде щастлива.

В сърцето си никога не му прости, а той така и не разбра какво и‘ причини… Тя се разхубави с годините, стана още по женствена, отдаде се на хобито си и започна да изкарва пари от това. Имаше самочувствие и то напълно заслужено.

Скоро пак разбра, че имал любовница и пак нищо не му каза. Този път обаче го прие доста леко. Събра си нещата, взе си детето и го напусна. Той дори не разбра от къде му е дошло. Не можа да повярва, че малката му, винаги усмихната покорна жена е способна да взима такива решения. Мислеше си, че ще му прости, даже я молеше за това и се кълнеше, че няма повече…

Но тя беше непреклонна. Вече не се страхуваше, че ще остане сама и не искаше повече да залепя парчета от нещо, което беше останало без съдържание…

Сега е щастлива и се справя се с всичко. Има трудни моменти понякога, но дори и за секунда не съжалява за решението си. Беше се научила колко струва и беше надраснала първичните емоции, вече търсеше духовния път към себе си и го намираше… Бореше се всеки ден и постигаше всичко, което искаше без колебания, защото имаше вярата в себе си. Тя следваше своята женска сила и знаеше, че не е срамно да е слаба понякога, знаеше, че може да си го позволи, просто защото беше силна…

Анна Палазова

Screenshot_2016-01-07-14-27-05т

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s