За онези дни ;)

Алармата звънна и как ме стресна – ужасен звук! Къде съм го завряла този телефон??? По- дяволите- ще ме побърка! Ох, ето го- дообре- Млък! Тихо! Знам, че трябва да стана, разбрах!

Бутнах телефона от нощното шкафче и пак заспах, но само с едното око. Другото потръпваше нервно отворено и казваше- ставай мрънкачке!

Навдигнах се.. Мразя целия свят! Как само ме боли тялото и главата и косата даже…

Лелее- стреснах се- знаех, че не е добра идея огледалото да е срещу леглото. Онзи кит там бях аз- косата ми стърчеше в нелепа самурайска опашка, лицето ми се беше подуло като нещо средно между  баница и топка  и това го виждах само с едното око.

Неее- изстенах и пак си легнах. Гадната аларма звънна отново.

Събудих се и с двете очи този път, станах и естествено спънах се в нещо и така си фраснах крака, че ми идеше да завия и аз като алармата!

Сълзите напираха, даже пижамата си закачих на дръжката на вратата, извивайки се от болката като тазманийски дявол на лов.

Защо всичко е против мен днес? Ама мразя ги тия дни преди цикъла  и цикъла мразя и целия свят мразя и алармата най- много!!!!

Дообрее- стегни се- нямаш време за реване. Сега като си направя едно кафе и ще се почувствам по добре.

Тръгнах към кухнята накуцвайки с полуотворени очи.

Какво сега? Кучета защо така силно лае днес и защо подскача, все едно ще се мята в олимпийска дисциплина?

А този глас от къде го извади- дребна, малка… аааах- пронизва ми главата като нещо средно между рев на слоница, джазов концерт(мразя джаз) и трион режещ ламарина- едновременно!!!

Дообро кученце , хайде да замълчиш, тиихо кученце, моля ти се. Виж къде е прозореца мило мое, така и така си скокливо- не искаш ли да скочиш на вън да си играеш с гълъбите, какво като сме на 5- я етаж ? Само за малко ще си представя как отварям прозореца и те хвърлям и пак го затварям доволно…Мммм не е вариант, но пък не е и невъзможно. ..

Добре- стига! Кафето- да направя кафето и ще се оправят нещата.

Къде е бурканът? Естествено мъжът ми го е сложил на най- горния рафт, защото знае, че не стигам до там. Ще се протегна повечко, почти го стигнах, стигнах го и… паднах и кафето падна, а бурканът се счупи… Вече ревнах-ами  не мога повече, всичко е срещу мене!!!

Седнах на земята при кафето  и рев. Даже кучето млъкна и се скри под бюрото в другата стая

Дишай, дишай…Дообре, станах, поизтупах кафето , повдигнах изсухлената пижама и с достойнство, тръгнах към банята куцукайки със самурайската си прическа.

В далечината чух как тихо се измъкна мъжът ми за работа.

Гадняр нещастен! Избяга страхливецът! Не ми донесе кафе! Ох, не е гадняр, той много ме обича, но точно днес и него и кучето ги пращам при гълъбите на покрива! Така.. стигнах банята!

Вече съм на работа. Облечена съм, сресана съм и даже малко грим имам.

Според спазмите в корема ми- вътре се води ожесточена туземска война-усещам как стрелите и копията на малките индианци ме мушкат като имат за цел да не остане и сантиметър не прободен, та да заприличам на таралеж, ама на обратно.

Как ме боли само! А ужасните мъже нищо не знаят. Казват само- тихо- в ПМС е- не я дразни, че е крива! Е как да не съм крива като някой от вътре ме реже на ситно, а аз да се усмихвам, после- не била мила, ми не съм! И не искам да бъда!

Так, так, так- токчета в коридора- тая мръсница- колежката ми няма милост- като танков откос ги забива свирепо тия токчета. Сега, ако я настигна в коридора  и как ще я съборя и ще и събуя обувката и като обърна токчето…. Стига!  Трябва да се стегна малко, че сама не се понасям. Успокой се момиче! Дишай, вече пи хапче срещу болка, даже и кафе си намери.

Онзи изрод колегата на другото бюро диша шумно и все едно не пише на клавиатурата, а три рояла е наредил един до друг и бясно излива симфония ли, какафония ли, не знам, но е ужасно и дори си подсвирква нещастника- било му весело??? Алоо- веселият!

Даже не мога да се разрева пак, защото вече шефа доста строго ме гледа, явно ми личи, че мразя всички и гледам като настървена мечка на Леонардо Ди Каприо. Ама и той един филм, ужасен като всичко и всички, защо си мисли, че ще вземе „Оскар”- абсурд!

Посърбвам си кафето , наместих очилата и преглътнах. Туземците пак започнаха сражение.

Няма начин, ще трябва да ги мразя по малко, защото имам работа и се налага да оцелея до вечерта и дано мъжа ми и кучето да са на разходка, че иначе при гълъбите ще им се стори рай…

Нов ден. Отворих очи малко преди часовникът да звънне, протегнах се блажено. Каква прекрасна утрин- слънчево и топло- как да не се чувства добре човек.

Целунах мъжа си, който малко стреснато ме погледна, целунах и кучето, което не знам защо избяга отново под бюрото. Направих си кафе и добре, че беше на високо буркана, та малко гимнастика да направя.

Пуснах радиото- Леонардо спечелил „Оскар”- ами супер, заслужи си го човекът.

Ей, че хубав ден се очертава. Ще взема малко сладки за колегите пътъом и дори ще се разходя, че слънцето не е за изпускане!

Анна Палазова

qdosana-jena-Smallangel_devil

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s