За Сериала на живота

Всяка от нас знае коя е Кари Брадшоу и със сигурност е гледала поне няколко епизода на „Секса и Града“. Аз лично съм голям фен на сериала. Може би e заради щастливия край, заради постоянния стремеж на всяко момиче да открие своя „Тузар“, заради отчаяното търсене на голямата любов, или заради  свободмислещите жени, които се борят с живота и не се страхуват да грешат, а продължават да опитват. Не знам? Или защото предразсъдъците и тесногръдието почти липсват, а на преден план винаги е любовта.

Кое момиче не мечтае за такъв живот? Да обикаля по магазините, да се среща с приятелки, да работи мечтаната работа, да е напълно безгрижна и щастлива.

Но така ли става наистина?  Колко често в живота има хепи енд и едно и също нещо ли е това за всяко момиче? Закърмени сме с идеята, че трябва да пораснем, да се образоваме, да се омъжим, да родим и да работим докато умрем… малко грубо звучи, може и по захаросано да се изразя, но така ми идва от вътре, защото това винаги ме ядосва. Правила и стериотипи! Общество?!

Хайде няма нужда. Аз лично твърдо вярвам, че сами си определяме живота и колкото по често позволяваме на някой да се меси, толкова повече губим правото си на личен избор, което държа да отстоявам със зъби и нокти.

Обаче има един друг сериал- сериалът на живота, който не винаги се развива като по поръчка. Той е малко по драматичен с елементи на трилър, хорър, комедия… Там сценаристите са големи шегаджии- без да им мигне окото сменят сюжетната линия и хич не ги интересува за колко нахакана и самоуверена се мислиш. Издърпват ти килимчето под краката и от  двореца на принца те мятат в пустинята и те гледат как се гърчиш. Познато ли ви звучи? Моето килимче и то доста се е местило, но вече с годините се научих да пазя равновесие и да не се плаша толкова от пустини.

Но когато си млада, неопитна с велики очаквания за бъдещето си, никога не си подготвена за първото падане. И колкото и сериали да гледаш и списания да четеш за отракани мацки- не помага. Сценаристът винаги знае как да те спъне.

Бях чула, че имало предложение за закон, забраняващ приказките, защото децата пораствали с нереалистични представи за света и имали твърде големи очаквания за себе, които често остават само във фантазиите им. Все пак не може всички да сме рицари, принцове и принцеси. Трябва да има и коняри, слугини, клоуни, музиканти…

Но пък трябва ли да спираме да мечтаем и защо непременно мечтите да са свързани със стереотипите за успех? Има толкова много други реалности, в които да сме щастливи без заветната корона или броня.

Не са виновни Снежанките, Пепеляшките и замъците, нито новите героини на високи токчета, че не живея в Париж и не съм модна икона примерно. Моя сценарист е малко скучен, но той съвсем не отхвърля възможността аз наистина да живея в Париж и съвсем наистина да бъда модна икона, просто ме чака да се размърдам малко и да тръгна на някъде, че да има и той вдъхновение за писане. Май само аз ще съм си виновна, ако нещо се прецака и сега се уча да бъда достойна муза за собствения си живот.

Какво да кажа- обичам приказки и сериали, въпреки живота и ситуациите му. И дори и да съм реалист здраво стъпил на земята, вярвам в щастливия край, любовта и  доброто. Не смятам да обвинявам филмите и писателите за несгодите си.

Ще продължавам да бъда фен на Кари и на всички женски сериали, ще продължавам да чета приказки и ако имам дъщеря ще ги чета и на нея, защото мечтите са прекрасни- те раждат фантазиите и очакванията и ни карат да вървим напред. Той живота си е там и все ще издебне кога да ни направи номер, но това съвсем не означава, че трябва да сбръчим вежди и да го чакаме в отбранителна позиция. Нека просто да го живеем, дори и с розови очила понякога.

http://goo.gl/D56UoC

Анна Палазова

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s