За възрастта и остаряването

Има една реплика, която винаги успява да ме извади от равновесие- „Изглеждаш много добре за възрастта си“ и забавното е че съм я чувала на различни етапи от живота си, а аз съм на 33 ?Все едно си има шаблон, по който трябва да изглеждаме година по година.

Кога би трябвало да я чуем за първи път и трябва ли изобщо да я чуваме някога?

А прави ли ви впечатление как в различни списания, статии, предавания- винаги до името на човека стои в малки скоби възрастта му? Разбира се обясненията могат да са много разумни-примерно-възрастта определя опита, от там се прави анализ на постъпки и действия или е просто фактология, а и за да си кажеш- „леле тази колко е опъната за годините си“ или респективно- „може ли да е така сбръчкана като е само на еди колко си“? Сякаш броят на бръчките или белите коси- ни жигосват с някакво срамно клеймо.

Явно изписаните цифри до името на човека са етикет, който трябва да го определя-„Не и се връзвай- тя е млада и неопитна, не го слушай- той е стар и изкуфял, Ох вече съм на възраст, ставам на 24“. Една приятелка скоро се жалваше, че навършва 30 и че животът и свършвал вече?!

Примерите са безкрайно много.

Какво е възрастта и какво трябва да бъде? Защо възприятията ни са така изкривени, че в малката бръчка на челото виждаме края на света. Консуматорско ни е обществото- за това, красотата и младостта са култ, а козметичната индустрия и естетичната хирургия правят милиони, заради суетата ни. Аз не съм изключение и понеже изглеждам „добре за вързастта си“ отчаяно искам още дълго да е така и също си купувам кремчета и мазила.

Принцесите винаги са млади и невинни, а вещиците стари, зли баби- това е така от стотици години. Еволюцията изхвърля старите болните, грозните, за да могат да оцеляват силните, красивите, младите.

Сега и аз не знам- иронизирам ли, факти ли излагам, но напоследък се хващам да гледам малките момичета и тайничко завиждам за младостта им, но защо по дяволите- аз съм на 33! Млада съм и то много млада! Но когато всички наоколо ти обясняват колко е важно ЕГН-то- неизбежно попадаш в този капан на ниското самочувствие. Ще кажете тая вече и се вижда края и се мъчи да убеждава себе си, да ама не.

Тази тема не случайно ме ядосва толкова. Мразя Етикетите- „той е лош човек, тя е малодушна, той е стар, тя е млада, той е беден, тя е грозна, той е разведен, тя е вдовица“!!! Това според граматиката са определения- едни малки думички, които трябва да подчертават и описват ролята на нещото, а нещото сме ние. И това веднага ни затваря в рамка, оцветява ни в съответната емоция и хлопва решетката на срама зад гърба ни.

Себе си ли убеждавам или някой друг, че красотата и младостта не са толкова важни? Истината е, че са важни и значими и винаги бележат живота ни, но трябва ли да го определят? Красотата и младостта могат да бъдат част от нашия дух винаги, без значение дали сме на 30, на 70 или 90!

Състоянието на духа, определя как изглеждаме и как се чувстваме!

Оставим ли духът си да повярва, че сме стари- о да, тогава ще сме стари и сбръчкани и никой няма да ни харесва, защото ние няма да се харесваме, дори да сме на 20.

Казват, че хората ни възприемат така както ние възприемаме себе си и е ужасно вярно. Трябва да умеем да се обичаме, защото ако сме в покой и разбирателство с вътрешния си Аз, то тогава физическото измерение на нещата няма значение и дали изглеждаме „добре за възрастта си“,няма да ни вълнува особено. Явно и аз имам още да уча по темата, но мисля че съм на верния път.

http://goo.gl/iP9cac

Анна Палазова

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s