Книгите за взаимопомощ- начин на употреба

655-402-momiche-uchenichka-biblioteka-kniga

На всяко лекарство има инструкции за употреба- начин на прием, странични ефекти  и е много важно да се запознаем с тази информация преди да започнем да го взимаме. Такива инструкции обаче няма в книгите за взаимопомощ, които заливат пазара и се ползват с много голям успех, като персонални лечители и психоаналитици, а това неминуемо води до купища странични ефекти.

Спомням си първия път когато прочетох книгата “Подсъзнанието може всичко”- сама по себе прекрасно, леко четиво, което ни учи, че ако вярваме в нещо много силно то ще се случи и, че рано или късно Вселената ще ни го даде. Тогава бях нещастно влюбена в един мъж, който не ми обръщаше никакво внимание и по цял ден си мислех за него, говорех на Вселената за глупавата си любов, но нищо… Била съм наивна и приемах за чиста монета всичко, което прочета. Трябваше само да вярвам, за да се случват нещата, да ама не- човекът даже не разбра, че съществувам, явно не ми е получил сигналите от звездите. Ако му бях написала истинско съобщение, а не Вселенско, можеше и да се стигне до някъде, но аз вярвах на силата на мисълта и не разбирах къде греша.

Естествено с времето осъзнах, че ако само седя и чакам нещо да се случи, то няма как да стане. И дори и на най- наивните, понякога им идва умът в главата. Но бях повярвала на така убедителното четиво, което само ме обърка повече.

Аз съм позитивна и то много, но тогава не разбирах, че такива книги са само малка врата и за да минеш през нея не трябва сляпо да вярваш, а е нужно да си на определено ниво от собственото си развитие, за да ги разбереш правилно.

Библията казва “Бог помага, но в кошара не вкарва” и деиствително това е така. Аз наистина смятам, че ако много силно мислим за нещо, то Вселената ще ни го даде, но не и без преди това ние да сме положили съответните усилия.

Прочетох още доста подобни книги, в търсене на някакви отговори, които реално и сама знаех, но може би ми се искаше някой да ми го смели в лесна за изпълнение рецепта.

Малко по късно се срещнах с популярната за всички “Алхимикът” на Паоло Куелъо, която също има претенции да е в този жанр, но тогава гледах с други очи и мисля, че вече умеех да виждам отвъд думите. Този прекрасен писател казваше: “в определен момент от нашето съществуване загубваме контрол над живота си, който от този ден нататък става подвластен на съдбата- това е най- голяма лъжа на света”-  думи с много прост смисъл, но за да го видим и разберем трябва да сме готови. “Помни, че винаги трябва да знаеш какво искаш”- казва той, което е най- важното нещо, за да се научим да следваме “личната си легенда”.

Ние сами определяме битието си, но с нашите мисли, постъпки, действия или бездействия- не само със сляпа вяра. Вярата е много важна, важен е и позитивизмът и амбицията и трудолюбието, важно е да учим, да се развиваме, да търсим и тогава хубавите неща се случват.

Да обвиняваме съдбата е лесно, кармата може и да я има до някаква степен, но всичко друго идва от нас и само ние сами ще ме виновни, ако загубим контрол над живота си.

Не отричам късмета, случайността или предопределеността, но знам, че и ние можем, да създаваме късмет и случайности и можем и да определяме посоки. За да го направим обаче- първо и най- важно трябва да вярваме в себе си и в собствените си сили. Което звучи много тривиално и клиширано, но е така защото е вярно.

Истината за живота е в простите неща, ние сме тези, които ги правим сложни. Не е лесно, а ние искаме да е лесно.

Тези книги са като знак на малък селски път, последваш ли ги, без да знаеш къде отиваш, трябва да се въоръжиш с карта, търпение, време, желание и пак има риск да се загубиш.

Жалко е колко много хора търсят вълшебната пръчка да променят битието си и само като вземат хапчето- книга очакват, че нещо ще се промени. Това дори бих казала, че е опасно. Защото ако се заровиш в книгите, ти изграждаш една стена от тухли в съзнанието си и през нея трудно ще виждаш реалността.

Четенето е прекрасно и съвсем не казвам, че трябва да спрем, напротив- но трябва да умеем да мислим критично, да можем да отхвърляме това, което ни затваря в спиралата на наивността и да извличаме нашата истина, приложима в нашия живот.

Как да се преборим със страховете си

http://goo.gl/SqwNMU

Анна Палазова

Advertisements

One Comment Add yours

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s