За страховете и хората

on-the-other-side-of-fear

Здравей мое заспало, мързеливо Аз. Днес имам мисия да те размърдам малко от комфортната ти зона.

Всички ние живеем по определен начин- ставаме, обличаме се, отиваме на работа, следваме един и същи ритъм в служебен и личен план. Това само по себе си е чудесно, защото означава, че всичко с нас е наред. Влизаме в рутина, возим се по ежедневни релси и ако нещо извънредно не се случи, влакът може да ни закара и до последната спирка, без да сме се отклонили и сантиметър. Което пак не е лошо-  спокоен живот, лишен от напрежение, следващ здраво утъпкани коловози не крие никакви изненади и опасности.

Ние си го живеем по този начин и разбира се сме сърдити на много хора, че имат повече от нас, че им се случват толкова интересни неща, а на нас нищо.

Гледаме лошо съседите, че имат нова кола, одумваме братовчедите, че са ходили в чужбина, сърдим се на лошия си късмет, но си казваме “нищо- да сме живи и здрави” и си продължаваме.

Чакаме следващата серия от филма, децата да пораснат, шефа да се сети да ни повиши, да дойде лятото, да узрее гроздето, чакаме си…

Всеки път когато съм искала да направя нещо рисковано, родителите ми са казвали- “недей, няма да се справиш, ще се провалиш, опасно е”- естествено отдавна не слушам родителите си и те не го правят, защото не искат аз да успявам, а защото се тревожат за мен и защото са научени да се страхуват.

Цели поколения са възпитавани да вярват, че някой трябва да ги води- било то султана, царя, партията, а промяната е опасно нещо и сега, когато днешния свят ни дава възможност сами да определяме съдбата си, много от нас се спират и се блъскат в собствената си невъзможност да вземат решение за каквото и да било.

Рискът носи беди- не ходи в чужбина, защото може да падне самолета; не си сменяй работата, че ще ти е много трудно; не раждай деца- ще надебелееш; не си боядисвай косата- ще я изгориш- безкрайна е тирадата, най- добре не живей, защото ще умреш???

Страх ни е от непознатото, страх ни е от промяната, страх ни е да не загубим това, което вече имаме без значение дали е достатъчно добро.

Страхът така се е вкоренил в съзнанието ни, че ни пречи да си вдигнем главата понякога и да искаме елементарни неща.

Хората се променят, поколенията са различни, сега уж сме по свободомислещи и отворени към новото, дали е така обаче?

Интернет ни поднася света на тепсия, но за жалост страхът от новото все така определя живота ни.

Аз имам претенции за разчупено мислене и смея да кажа, че мога да рискувам и въпреки това се хващам понякога как водя вътрешни борби за съвсем прости неща.

view-from-above-picture-19Сега имам задача, която доста стриктно изпълнявам- предизвиквам се сама и всеки ден правя по нещо което не харесвам. Защото бягайки от комфортната си среда, аз се уча да мисля по нов начин, само с приказки и велики намерения не става. А стъпките са съвсем малки и не е нужно да ставам супер герой или да намеря лекарство за някоя болест. Далеч по просто е.

Днес си обух високи обувки, а не съм слагала от месеци, скоро яздих кон, а изпитвам ужас, защото съм падала веднъж; преди това готвих ядене по дълга рецепта, а аз не обичам да готвя; с бънджи едва ли ще скоча, но може да опитам някой планински преход; страх ме е да пътувам със самолет и определено ще пътувам със самолет, не нося жълто- купих си жълта чанта… малки стъпки, по малки пътечки, но по нов маршрут…

Възможностите са толкова много и шарени колкото е шарен и светът, всеки сам избира посоката на своя влак.

Книгите за взаимопомощ- начин на употреба

http://goo.gl/yusKuv

Анна Палазова

Advertisements

2 Comments Add yours

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s