Различна?

2004-Head-In-The-Clouds-033-660x440

Ема беше влюбена и се чувстваше прекрасно. Лекота и сила изпълваха цялото и съзнание, все едно душите на няколко поколения жени се бяха влели в нея. Струваше и се, че може да повдигне земята, да изкачи най високия връх и даже сама да си ремонтира печката. Само като затвореше очи усещаше парфюма и кожата на своя любим човек.

Можеше да нарисува трапчинките от бузите му с мисъл, виждаше сините очи и потъваше в тях като удавник, който не искаше да бъде спасяван.

Ах любов, сладко чувство. Толкова отдавна не и се беше случвало, че не знаеше как да реагира, какво да прави, но беше решила, че ще се остави на емоцията да я води и просто чувстваше. Щастието беше изписано на лицето и, сияеше цялата и заразяваше всички около себе си с тази сила на чистата любов.

Правеше си кафе боса на студения под, тананикайки сладникава мелодия, но не усещаше студа, защото мислите и бяха някъде по далеч.

Телефонът звънна и я извади от унеса. Чу най- прекрасния глас на света, който я разтапяше и я превръщаше в безпомощна кукла готова да се подчинява. Какво сладко доброволно робство… Затвори телефона и се замечта, усещаше нечии ръцете…

Имаше само един малък проблем, който според нея дори не беше проблем, но според всички останали беше драма…

Защо я съдеха толкова строго, нима не виждаха огъня в очите и, нима беше станала по лоша, напротив, тази любов и даваше крила…

Но те пак я съдеха… Обектът на нейните чувства не беше нито женен мъж, нито разведен, което за консервативното и семейство би било пълен позор, не беше крадец, нито пропаднал човек  без амбиции, напротив. Той я караше да лети, изпълваше дните и с магия, даваше и спокойствие, подкрепяше я за всичко, а не е ли това най- важното…

Всъщност Ема разбираше защо всички бяха против, знаеше че за повечето хора тази любов е грешна, но не спираше да се удивява на сеещите омраза, които отказваха да го проумеят. А нима има нещо по значимо от любовта?

На работа си шушукаха зад гърба и, виждаше ги как се подсмиват и побутват, казаха и че я подкрепят за избора, но усещаше подигравките и иронията.

На улицата хората се обръщаха и гледаха осъдително, родителите и не и говореха, а брат и постави ултиматум, че ако не прекрати този фарс ще забрави, че има сестра… Да де, но как да го прекрати, като се чувстваше толкова щастлива и пълноценна. Може би трябваше да се крие по ъглите и да навежда виновно глава, но защо след като не правеше нищо лошо? Не се чувстваше виновна, а обичана и щеше да се бори за това, защото си струваше. Нека бъде грешница, щом така е по лесно за нормалните, нека е лудата. А и какво и даваха всички тези съдници на нея, че да могат да имат мнение за личния и живот.

Добре родителите си ги разбираше до някъде, но другите- така наречените модерни хора? В кой век живеем? И до кога ще се гледа на различните като на чумави?

Всички онези, които си търсеха повод за разговори на чужд гръб бяха свободни да мислят каквото искат, тя не им натрапваше живота си- те се натрапваха в него.

Но това бяха само малка част от мислите и за деня, сега имаше много по важни неща, с които да се занимае. Имаше да прави вечеря за най- специалния си човек, трябваше да организира всичко съвършено и щеше да е много заета целия ден, щеше да е заета да обича нея…

Анна Палазова

http://goo.gl/gO2tL6

images_gay-wedding-2

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s