Бързам!

 Чакам важен е-мейл и не спирам да си проверявам пощата през 2 секунди.

Май така прави всяка работохолична, невротична откачалка, в каквато се превръщам твърде често, когато реша, че нещо е важно. Толкова съм нетърпелива, че за миг всички тонове духовна литература, които съм изчела се изпаряват и минавам на тъмната страна.

Все си повтарям, че трябва да дишам дълбоко, да съм спокойна, даже понякога медитирам свита като змия и се оставям на хубавите мисли да шестват из чакрите ми, но уви, всичко това изчезва за секунди, когато женската ми страна се развихри. Хванат ли я дяволите праща духовността в преждевременна пенсия и се настанява на смръщеното ми лице.

И обикновено дори да няма конкретна причина да се тревожа или да мисля за нещо негативно, онова лошото духче влезе ли в серия, запрята здраво ръкави и не ми остава мозъка на мира докато не обиколи гънките поне по няколко пъти и не обясни на всички клетки, които срещне, че нещо не е наред.

Хайде сега ще дишам и броя до десет-1,2,3,..  10– нямам време за глупости, “ще закъснея, няма да ми стигне времето, заета съм”, “светът се върти като виенско колело и ако не бързам ще падна”…

Сещам за играчките на хамстерите в клетка и те са едно такова колело.. Може би трябва да си почина, ако не искам и аз да заприличам на хамстер. Макар че в днешно време всички сме такива, но стига размисли…

Заета съм да се нервирам, че не съм получила важния мейл, а крайният срок ме е притиснал като боксъор тежка категория в ъгъла.

Иде ми да се вмъкна в тоя Интернет, да се метна върху някой байт и да препускам между нулите и единиците, ако така ще размърдам мрежата, или да взема да звънна (за 16-ти път) на този дето трябва да ми прати писмото.

Потропвам нервно на клавиатурата и пак си гледам пощата.

Хайде по спокойно, кой ще умре, ако не получиш тоя мейл, светът ли ще свърши или просто работният ден? Да, ти не можеш да оставиш днешната работа за утре, защото както казахме си невротична работохоличка и от малко не разбираш.

Иде ми да изпуша една цигара, а аз цигари не пуша. Пак проверих- няма нищо. И какво ще стане ако закъснея с проекта и ако изпусна крайния срок, да помислим… мисля, мисля със всичка сила, ами не знам точно, май няма да е толкова страшно, но все пак е важно да сме по правилата на играта..

Как само ми се е разтупкало сърцето, а пулсът ми се гони в конски сили с него…

Ще пия един ментов чай за успокоение и се хващам с доклада.

Ще прочета и някой цитат за спокойствието. Аз мога да бъда спокойна понякога, но точно сега в момента нямам време…

*** Това момиче от горния текст живее в много от нас и понякога, когато се прояви, искам да и плесна два шамара и да я пратя във ваканция далеч от цивилизацията. Защото тя няма мярка и може да работи докато и се пръсне сърцето. Ако я питаш винаги бърза, няма време за нищо и никого. Заета е да бъде съвършена и когато вижда, че съвършенство и се изплъзва, тя губи контрол, започва да обвинява себе си, пришпорва се по силно и не разбира, че така няма да стигне до никъде, освен до спешното. Тя е състезателен кон и не може да се щади.

Трудолюбието е задължително условие за човешкото развитие, но не и когато прерасне в мания за успеваемост на 100%.

Какво ще стане ако успеем на 80%, или ако направим нещото добре, а не отлично? Кой ще пострада освен егото ни?

Толкова пъти влизам в този капан, че се ядосвам на себе си съвсем сериозно.

Стресът ни разболява, а за да го тушираме трябва да се научим да приемаме ежедневието си по един различен начин.

Важно е да сме конкурентно- способни, да имаме много знания, да постигаме лични и служебни успехи, но всичко това може да се случва и на по бавни обороти. Защото, напрягайки се до краен предел може да останем без най- важното- здравето си, а така всичките ни успехи и постижения биха загубили смисъл.

Рискуваме спокойствието в семейството си, ако ни е останало време за такова. Нашата нервност ни прави нестабилни, избухливи, заядливи и най- често от това страдат най- близките ни. Нека реално се запитаме- струва ли си чак толкова цялото това препускане?

Червеният светофар светва в един момент и ако не умеем да натискаме спирачката има голяма опасност да направим тежка катастрофа, която да ни коства всичко за, което сега толкова бързаме.

http://goo.gl/1m992hBtfbOtoIEAA-Zxz

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s