Какво да си облека днес?

624-400-garderob-zhena-drehi

Какво да си облека днес? С този въпрос ми започва утрото и намирам решението някъде между гримирането, сутрешното кафе и евентуалната закуска с евентуалната гимнастика. Всички те са променлива величина според времето, което съм оставила за мен, а то никога не стига, дори да стана и два часа по рано.

Като цяло не мога да кажа, че съм много суетна, но определено се вълнувам как изглеждам и е невероятно,че превръщам това в бедствие редовно. Почти със сълзи на очи трупам дреха след дреха на леглото в чудене кое ще е нещото, с което да съм много красива, нали все пак е важно да съм красива, иначе има вероятност Земята да спре да се върти.

Като се замисля все едно и също обличам, а останалото явно е там за пълнеж и да не са празни рафтовете. В пристъп на временна женска невменяемост съм си купила поредната непотребна дреха, тъй като е била на разпродажба и сега имам гардероб и половина пълни с комплекси, но по модата. Не може да не сте попадали в този капан, на мен често ми се случва, макар да се правя на мъдра и сдържана.

Сериозни проблеми имам, истинска драма дори. И как да не е сериозно, след като в собствените си очи никога не съм съвършена. Роклята ми твърде къса, а тази е много дълга. С този панталон съм дебела, а пък розовите обувки с какво да ги съчетая или пък ботите със средния ток? Ама аз нямам нищо за носене!!! Страшно е!

И това червеното палто, защо го купих, като не върви с чантите ми?! А шалът с мечетата, аз да не съм дете?

Жалка история… Иначе на всички обяснявам колко е важно да обичат сами себе си и че не трябва да се поддават на външността и суетата, нали е важен вътрешния мир, леле как ги разбирам нещата.

Но едно е да знаеш кое е правилно, съвсем друго е да го чувстваш и правиш.

Мисля, че  всички дрехи на света да имам, ще е все тая щом не се харесвам!

Връзката ми с мен самата куца доста сериозно, а лошото е, че със себе си не мога да се разведа и ще трябва да намеря общ език между двете си половини. Едната винаги е крива и вижда всичко грозно в огледалото, другата пък е толкова позитивна и мила, харесваща всичко, че чак ме дразни! Има и трета- тя прави опити да балансира между двете, но не и се получава

Сложно нещо е това жената. А интересното е, че 10 минути след като ме погълнат служебните задължения забравям за сериозния въпрос с облеклото, макар преди това да съм се чувствала, като че ще разрешавам световни кризи.

И иронията е, че това бедствие го виждам само аз. Осъзнавам, че единствено за мен е важно как изглеждам, заради собствената ми потребност да се доказвам, ама на кого и защо?

Лоша работа е суетата – безумното е че осъзнавам цялата нелепост на ситуацията, но какво от това щом съм зациклила като магаре на баир.

Микро свят и микро човек.. Срам ме е, че съм такава понякога и се радвам, че е само понякога, иначе още по- голям срам.

“Непостоянство- твоето име е жена”- казал поета и прав е бил човека, макар и контекстът да е различен. Спирам обаче с женските обяснения и оправдания, защото не може все хормоните да са ни виновни. Другаде е разковничето.

И пак опираме до психологията и психиката, но няма да се правя на знаеща, а ще оставя анализите на професионалистите.

Аз сега ще поизхвърля нещо от гардероба, все пак идва нов сезон и нови разпродажби, така че запрятам ръкави и слагам в единия джоб суетата, в другия скромността и да видим какво ще се получи. А утре-то идва със страшна сила и пак ще има дилеми на живот и смърт.

http://goo.gl/xDYUe3

jena-drehi-185945-500x334

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s