Мрак и светлина

sunrise-hd-wallpaper-widescreen-width3200-height1200-form-a-r-ibackgroundz_com

Мрачно е и тъмно и самотно. Черни облаци са покрили светлината и не я допускат да мине през пластовете болка. Огромна дупка се е отворила и заплашва да погълне всичко около себе си.

Момичето стоеше на ръба на скалата. Усещаше полъха на студения вятър. Кожата и настръхна. Залитна за миг, но се задържа и не падна.. още не.. след малко щеше да скочи. Пипалата се плъзгаха по бялата и кожа като ласка на любовник. Минаваха през дрехите, разкопчаваха копчетата и проникваха в душата като отрова.

Лицето и стана още по бяло, а очите още по черни. Опитваше се да ги държи отворени и да гледа в небето. Не трябваше да се отказва. Нещо я намокри, но не беше сълза, небето плачеше вместо нея. Погледна надолу, пропастта я зовеше, викаше я, искаше я. Колко лесно изглеждаше да полети.. Само трябваше да се отдаде в ръцете на нощта и да се слее с Вселената. Един кратък миг болка и после покой… Не искаше повече да я боли, не можеше, не издържаше. Бори се толкова дълго, вярваше че ще успее, но не успя. Още една крачка… Заваля силно. Това я отрезви и се сепна. Какво правеше? Защо го правеше? Дали щеше да намери покой там?

Пак я заболя, още нещо в нея се счупи. Ноктите на хиляди грабливи птици се бях впили в сърцето и’ и го късаха на парчета. Не трябваше да се страхува. Нямаше от какво. Беше решила. Разпери ръце и прегърна мрака, полетя и се сля с въздуха…

gotico

***

Според една мрачна статистика все повече хора посягат на живота си. Загубили смисъл, без всякаква надежда, те се предават и просто се отказват от битка като решават да опитат в другия свят…

Може би е тяхното бягство от реалността, може би е липса на воля или следствие на обстоятелства. Или моментна слабост? Причините са много.

Голяма част от самоубийците се надяват да не успеят и така да привлекат внимание. Други са твърдо убедени в решението си и не спират с опитите докато не стигнат, за където са тръгнали. Не искам да ги анализирам. Едно подобно действие оставя празнина, болка, чувство за вина в близките. Раните са дълбоки и понякога не заздравяват с години…

Те самите не го осъзнават, приемат се за жертви и се оставят да попаднат в клопката на отчаянието като смятат, че целият свят е срещу тях и просто спират да се борят, без да могат да видят, че са обичани и ценени. Монетата има две страни. Сложно е, няма виновни или пък всички са виновни?

***

Момичето видя светлината. Малка птица мина на сантиметър от лицето и. Сякаш някой я зашлеви. Падна на колене и започна да плаче. Онзи камък в гърдите и го нямаше. Какво щеш да извърши, ами майка и, ами семейството и.. Никой и нищо не заслужаваше нейната саможертва. Имаше да учи още толкова уроци. Да мине по толкова пътища…

Слънцето разбута облаците и се показа над водата- изгряваше новият ден. Морският бриз галеше нежно лицето и като крадеше всичките сълзи и ги пръскаше с росата по зелената трева. Момичето вече не плачеше. Тя победи. Искаше да живее.

http://goo.gl/2EX9R3

469870_443153889042189_571602986_o

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s