Разводът като право на избор

Елизабет Тейлър се е омъжвала и развеждала 8 пъти и с всеки нов брак е вярвала, че ще е последният, тя казва: “Винаги съм признавала, че се ръководя от страстта, така че не мога да се преструвам, че не съм знаела какво правя”. Силен пример за човек, който не спира да търси любовта и не се примирява с компромиси.

Благодарение на смели жени като нея- темата за развода, смятана дълги години за табу, днес е в светлините на прожекторите.

Свободният избор на жената е бил ограничаван стотици години и почти винаги се е зачитала мъжката дума. Може да е била пребивана, унижавана, мачкана, но важното е да е омъжена- логиката е желязна. Много жени и днес нямат право на избор. А други сключват брак, защото някой е казал, че така трябва, за да не ядосат родителите си или просто защото всички го правят.

Няма нищо по жалко от тесногръди стереотипи на хора следващи морал за пред обществото.

Спомням си една дума от детството ми – “парясница”- тогава не разбирах, но я чувах от майка ми в нейни разговори и си мислех, че става дума за някоя много пропаднала жена, затънала в грехове до шия. И едва след години разбрах, че така наричали разведената жена. Какъв ужас, ако не отговаряш на стандарта за качество- непременно нещо трябва да ти има. Вероятно си глупава, лоша домакиня или не си успяла да покриеш теста за добра съпруга- някъде между дундуркането на децата, ходенето на работа и купищата домашни задължения.

Мъка, мъка-  не знам само кога трябва да започна да плача.

В исляма мъжът може да се разведе като каже три пъти “развеждам се с теб” пред мъже свидетели, жената естествено не може да го направи. Според православната църква това е нещо много крайно и непрепоръчително, а за католиците дълго се е смятало за грях.

Днес твърдим, че сме отворени и свободо мислещи, но тъжното е че това важи за пред приятелите ни и дори да казваме, че сме над нещата, пак съществува предубеждение.

Щом си разведен- вероятно нещо не ти е наред. Задължително е да си виновен, а с развода все едно си признаваш официално- да грешник съм- нарисувайте ми алената буква на гърдите и ме замеряйте с кал. Срам и позор за обществото.

Познавам хора, които се страхуват от реакцията на семействата си и макар че не са щастливи, играят безумен театър само и само да не бъдат заклеймени и отхвърлени.

104893748_21390540005fa612c6e5a53960cbc026e2dc096ebb

Когато си в такава ситуация е много трудно да бъдеш обективен и понякога трябва приятелска ръка да те побутне във вярната посока, но е важно да се знае, че винаги има избор.

Примерите за тежки и скандални разводи са много. Обикновено вината е в единия или другия. Може да има трети човек, при някой двойки са дори четвърти, пети и десети, но няма да търся причините. Всяка лична история е безкрайно различна и да се слага всичко под един знаменател е глупаво. Винаги има наранени, но в един момент хората порастват (поне някои) и намират някакъв баланс в отношенията си с другия или без него.

Но аз искам да говоря за правото на избор. Защото то е нещото което има значение. Да, всяка промяна е трудна- особено, ако си мачкана и унижавана и винаги си била в подчинено положение. Създава се една много крехка стъклена психика, която може да бъде разбита на хиляди парчета от най- малкото камъче. Но в същото време всяка жена носи в себе си неподозиран запас от сили. Няма нищо невъзможно, ако се научим да вярваме повече в себе си и да не чакаме друг да мисли вместо нас. Резултатът може да е удивителен.

И колкото и да се оплакваме от красивата ни родина, трябва да сме много щастливи, че сме се родили тук, а не в Африка, Близкия изток и Южна Азия- там жената струва по малко от крава или камила. Разводът е немислим, а право на избор няма. Свободната воля се смачква с камъни на площада или свършва на дъното на някой кладенец. Ние имаме ИЗБОР и нека си помислим, струват ли си компромисите, които правим в името на нещо, което се е счупило хиляди пъти и в което отдавна не вярваме, но го крепим на тънка паяжина в името на децата, съседите и морала. Нека се замислим за собствените си желания. Светът е толкова голям и щом вярваме в любовта ще я срещнем. Ако сега не сме щастливи, то трябва да опитаме да бъдем- дължим го на себе си, на партнъора си и на всички жени по света, които нямат избор.

Говори Анна:Разводът като право на избор

RAZVOD

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s