Една българка в миланската Ла скала

Казват че човек е голям колкото са големи мечтите му. Аз упорито вярвам в това и се възхищавам искрено на всички, които следват желанията си и се борят за тях. Зад всяка сбъдната мечта обаче се крият труд, постоянство, амбиция и много упоритост.

Ще ви разкажа за една жена смело следващо този път. Тя се казва Елица Демирова и е цигуларка в Ла Скала- Италия, скромна е и казва че има още мечти за сбъдване. Живее в Милано и свири с най- големите в жанра. Тя е силна, независима и знае как да постига целите си. Трудно ми е да я хвана с въпросите си, защото повече от месец е на турне из Европа. И само за уточнение- Ла скала е един от най- реномираните и престижни оперни театри в света. За да се изявяваш на тази сцена, не просто трябва да си добър, а да си много добър. Стъпките до голяма сцена започват от слънчева Варна, където тя е родена. Още от малка целенасочено учи италиански и се занимава с музика.

Ели, как започна всичко? Как се запали по музиката?

Ели: Започнах да свиря малко преди да навърша 5 годинки. Първо на пиано, и скоро след това на цигулка ( още тогава ми харесваше повече от пианото )

Има ли музиканти в семейството ти?

Ели: Баща ми е музикант, майка ми винаги е обичала музиката и е мечтаела да свири на цигулка. Цигулката веднага ми хареса и на мен и реших да се занимавам сериозно още от самото начало.

Кога разбра, че музиката е твоето призвание и защо Италия?

Ели: Стана някак естествено- учих в музикалното училище, след това в Музикалната Академия в София.  Италия ми беше мечта още от ученичка. През ’94та година бяхме на екскурзия от училище и още тогава реших, че един ден бих искала да живея в тази страна.

Разкажи ми за стъпките през, които си минала по пътя си към музиката?

Ели: Докато следвах в София, ме приеха в един от най-престижните младежки оркестри в Европа – Густав Малер. С него бяха и първите ми стъпки в европейския музикален живот. Там имах щастието да се докосна и да музицирам с едни от най-великите музиканти в света. Имам страхотни спомени от тези турнета, всички главни европейски центрове, най-известните зали и т.н. Именно там осъществих контакт с италианските ми колеги, които ме насочиха към избора на преподавател в Италия, където можех  да продължа обучението си. И така, след Академията в София, продължих в Италия.

AACMF13-3-08 -28

Какво мисли семейството ти за това, че си избрала живот в чужбина, подкрепят ли те?

Ели: Семейството ми ме подкрепя напълно. Достатъчно им е да видят блясъка в очите ми, когато говоря за работата си и въобще живота ми в страната, която обожавам.

Кои са хората от които се възхищаваш в изкуството? Имаш ли ментори или идоли?

Ели: Хората, от които се възхищавам са много. Всеки един блестящ музикант, с когото имам щастието да работя ми дава по нещо. А едно от преимуществата на моята професия е, че разнообразието е огромно. Всеки ден е различен от предходния. Всеки ден пред теб, на подиума се изправя различен диригент, свириш различни произведения и т.н.

Как стигна до Ла скала?

Ели: В Ла Скала стигнах, явявайки се на прослушване и просто се получи. Аз съм музикант на свободна практика. Освен в Миланската Скала свиря и в други оркестри – например Симфоничния оркестър на Рим ” Санта Чечилия “, Оркестъра на Рай ( Торино ) и други. 

За животът в чужбина- какво ти дава и какво ти взема?

Ели: За живота в чужбина – не го възприемам като такъв. В Италия съм от 14 години. Тук се чувствам напълно в свои води. За мен изразът: “ дърво без корен ” не съществува

За изкуството- какво жертваш, за да правиш това, което искаш? Изобщо отчиташ ли нещо като жертва, за да си там където си?

Ели: За изкуството – разбира се, жертвала съм детството си, жертвам голяма част от времето си и до ден днешен. Но смятам, че всичко в живота е въпрос на личен избор. И точно за това не бих го нарекла жертва. Просто следвам мечтите си. А зад всеки успех се крият известна доза лишения.

AACMF14-3-08 -15

За какво още мечтаеш? Къде искаш да стигнеш професионално?

Ели: По принцип оркестрите имат постоянен състав, но понякога имат нужда от попълнения – когато някой е в болничен, майчински или когато има вакантно място. В тези случаи повикват музиканти като мен, които предварително са се явили на прослушване , били са одобрени и са влези в така наречената “класация”. За да стана пълноправен член на оркестъра, трябва да спечеля конкурс за определено вакантно място. Тъй като в Ла Скала все още не съм равноправен член на оркестъра, мечтата ми е това да се сбъдне.

Има ли други българи сред колегите ти в Италия?

Ели: Не съм единствената българка в Миланската Скала. Има двама българи в хора, още една цигуларка в оркестъра и наскоро се пенсионира друга. Има много чужденци от най-разл

DSC_0113

ични националности. Винаги много топло посрещат новодошлите. Но като цяло, италианските ми колеги уважават българската музикална школа.

Ели, казват, че в Л а Скала има снимки на едни от най-изявените и известни имена в операта, вярно ли е, че от десет – седем са на българи?

Напоследък много се говори за тези портрети. Чудихме се с колегите къде точно са изложени. Вероятно в музея на Ла Скала. Напълно възможно е българските лица да са седем , но не вярвам общо да са само десет.

Чувстваш ли се успяла?

Ели: Дали се чувствам успяла? Смятам , че съм “ успяла“ да постигна голяма част от мечтите си и се надявам да постигна и останалата част от тях 🙂

Италианците (а може би го има и при нас ) имат един много хубав израз: “ Да мечтаеш или да сънуваш с широко отворени очи“

Advertisements

One Comment Add yours

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s