Гримът- маската зад която се крием

Скоро четох статия, че Алиша Кийс е спряла да се гримира и дори на обложката на новия си албум е позирала, абсолютно натурална. Учудих се до някаква степен и се възхитих за куража и. Не мога да си представя какво е всеки ден да си следен от стотици хиляди очи, които само чакат нещо да не ти е наред, за да те оплюят с пълна сила. Все едно е абсолютно задължително хората да са като по каталог. Уважавам тази смелост и смятам, че е един прекрасен пример за това, че трябва по често да се приемаме каквито сме.

От какво всъщност ни 4073f86b4ebe6974f1cc8be2516a1ffeскрива гримът? От хората или от собствената ни неувереност. Аз обичам да се гримирам, дори мога да кажа, че ми е хоби като на повечето жени и до такава степен съм свикнала да слагам пластовете рисунки един след друг, че ми изглежда немислимо да се появя някъде, ако не съм се покрила добре с всякакви мазила.

Днешните гримъори могат да правят чудеса с четката и съответно умеят да преобразяват патета в лебеди. Защо го правим обаче? Заради мъжете, за нас самите, заради другите жени, за модата? От всичко по малко е отговорът.

Дали е маска обаче и наистина ли ни скрива и от какво? От чуждото неодобрение или от нашето собствено? Стига обаче психология. Няма нищо лошо в цветовете и нюансите и не е задължително непременно силният грим да е знак за някакъв дефицит на внимание или ниско самочувствие. Щом ни носи радост-правим го и точка. Въпросът е да не се възприема като нещо, без което не можем и без което би настъпил краят на света. Нашите предци са си ходили космати, не гримирани и не къпани и животът не е свършил, така че няма страшно.

Само по сериалите мадамите се събуждат с перфектен грим и даже с червило. В ежедневието не е точно така и понеже не живеем във филм не е проблем понякога да си ходим по черни точки.

Всяка жена е имала фазата на тъмните сенки, червено червило или нейната си версия на жената вамп. Сега като малко пораснала осъзнавам колко съм била смешна с детското си нагримирано лице, но всеки трябва да извърви пътят на цветовете, за да може да прецени размерът на собствената си маска.

Радвам се че напоследък е актуална по естествената визия, макар че и зад нея стоят поне 5 продукта, (а мъжете си мислят че нямаме грим). Хубаво би било да дойде и модата на безгримието, поне за един сезон, защото имаме нужда от такива прimg_154941_897277_lимери за да повярваме, че той не ни трябва на всяка цена. 

А Алиша Кийс и с грим и без грим, пак е невероятна. Тъжното е, че в комерсиалния свят, за да се пласираш трябва да отговаряш на моделите за красота и едва когато си доказал колко струваш с прическа, дрехи, грим, стилист и каквото трябва според наръчника за успеваемост, чак тогава има шанс някой да види отвъд фасадата. Но пак същия този комерсиален свят си го градим ние хората и добре, че някой нарушава порядките и показва, че може и по друг начин от време на време. Нека има повече жени без грим, всички са красиви, когато сърцата им са цветни.

Ако от вътре не носим дъгата и най скъпите сенки не могат да вдъхнат живот на лицата ни.

Жени шофъори, бедствие или не?Жени шофъори, бедствие или не?

Говори Анна: Гримът- маската, зад която се крием

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s