За животните и още нещо: Александра

 Може ли един ловец да е защитник на животните и да е вегетарианец в същото време? Разбира се, щом идеята е жена да стане ловец, просто за да докаже на мъжете, че ще мине изпита и че може да се справя много по добре от тях. Прави го варненката Александра Чиракова

Тя обича животни и всеки, който я познава може да го потвърди с две ръце. От години се бори за това да имат дом, да са нахранени и защитени. Тя не е длъжна, никой не и плаща за това, но е от хората, които вярват, че малките стъпки променя света. Нека се докоснем до мислите и живота на една благородна жена отдала се самоотвержено на каузата си.

 Тя е скромна и смята, че няма защо да е обект на нечия статия, но аз не съм съгласна. Бунтар, който не влиза в никакви клишета, тя е от малкото хора, които наистина не се интересуват от общественото мнение, смела е и най-редовно застава зад трудни каузи. Любител на бързите коли и мотори, за нея не е проблем да се изцапа с масло.

      13335512_10205091978899168_4618869230570220971_nКазва, че това е хоби, което сега е изоставила покрай детето, но спомените за състезания и скорости мисля, че ще и напомнят за себе си в един момент отново. Но това, което е истинската и страст е борбата в защита на животните.

Александра  отскоро е майка и това е направило сърцето и още по-голямо. Грижата й за спасяването на животните години наред е нейна основна цел, като не пести пари и усилия, за да помага, без значение какво и коства това. Доброволец е и често става приемен родител за изгубени животни. Макар че към днешна дата е огорчена от хората и от това, че търсят изгода дори в такива каузи. Тя споделя:

“За животните не мисля, че съм направила кой знае какво, просто не подминавам, когато някой има нужда (обикновено вътрешният ми глас не спира да повтаря – Не можеш да помогнеш на всички, но на това можеш, стига да жертваш комфорта си).  Нищо специално не правя, то би трябвало животните по улиците да са проблем на обществото и всички да изискват да няма такива, но с времето се убедих, че и държавата има полза и стотиците НПО- та, които само смучат пари от програми, чужди дарители и т.н. “

 Но въпреки това не се е отказала от борбата си и при всяка възможност прави добро. Използва личния си профил в социалната мрежа като дава информация за животинки в беда. Разочарована е от тези, които разбират проявата на състрадателност само като лайкване на снимка или обаждане по телефона на някой, който да се погрижи, а същевременно те самите не си мърдат пръста.

 За съжаление хората, които спасяват света виртуално са много, а Дон Кихот – овците, които реално борят вятърните мелници се нагърбват с все по труден товар. Но Сашка (както я наричат приятелите) е свикнала да бъде в тази трудна позиция и колкото и пъти да си казва вече край, продължава да помага както може.

А как се вписват ловът и вегетарианство в живота й?

“Главно станах вегетарианец, защото не желаех да консумирам месо пълно с хормони, живяло в брутални за моите разбирания условия, често умряло и по същия начин. Беше дълъг процес. Четях материали по темата, гледах клипчета и така си реших. А за лова – все пак си имаме ловец в семейството- баща ми, а и наистина съм с много точен мерник. Само за птици съм ходила, но с времето се отказах. Ако някога пак реша да консумирам, предпочитам да е от гората а не от магазина.

И в никакъв случай не мисля, че тези, които харесват месо са някакво зло за планетата (визирам последния веган протест с ядене на хора – определено имат нужда от доктор такива). Захранила съм си детето с месо, просто съм взела избор за себе си, който не натрапвам.“

12401736_10204283481567240_6988820951802347939_o

Александра съжителства с куче и котка, които стават верни приятели на малкото и бебе. Със сигурност не е от онези родители, които изпадат в ужас, че детето им ще е сред животни. Нейното мнение по темата е доста красноречиво:

“А за изоставянето на животни заради поява на бебе не ми се говори. Това са хора, които са си взели животно под влияние на емоции, провокирани от ниска цена или просто, защото е модерно. Те никога не са го приемали като част от семейството, а като вещ. Дали го осъзнават или просто се самозалъгват с оправдания, си е тяхна работа. За жалост, такива хора не биват санкционирани и им гледаме кучетата размазани, малтретирани или пък те стават причина за ПТП, някои от които с фатален край и за хората, тактично замаскирани зад редовното “не спазване пътните условия “

За мен варианта да си оставя котката и кучето въобще не е бил поставян. Като си избирах доктор първото, което казах е, че имам два броя животни и ако смята да ме кара да ги махам, да го сменям от сега. Направих си тест за токсоплазмоза, като се роди Христа – дъщеря ми и започнах да чистя всеки ден и това е. Вече е на 1,4 г. и не лае, нито и е поникнала опашка. Има си толкова много литература, че причините, които се изтъкват са смешни.”

А на въпросът ми какво й дава и какво й взима майчинството също е категорична: “Дава ми… всичко, което ми е липсвало, но не съм осъзнавала или съм отричала, накара ме да “порасна”, да бъда по-спокойна, да си припомня всички детски песнички от моето детство и да има някой, който да умира от кеф от фалшивото ми пеене.

10154374_10203936565614558_4066044273471762428_n

Знам наизуст песничката на Charley and the numbers от BabyTV и на немски. Правим кавъри в стил метъл на “Чело коте книжки” …. Тя умира от смях, Не знам какво ми взема- естествено вече не съществува спането до късно, да се излезе в петък и два дена след това да си махмурлийствам, да се шляя безгрижно и да ходя където реша ей сега на момента- не става. Но вече всички клишета за родителството вече ги разбрах. Започнах с – моето е най-хубаво!”

Казва, че покрай детето е развила нови супер сили – на 200 метра разпознава бебешки плач, както и ориентировъчната възраст на обекта. Приема се за вече малко по улегнал човек и все пак – новото и мото е: “Леля – да, леличка- никога” .

А на моето възроптаване, да не се нарича жена на средна възраст, тя ми отговоря: “Млади са жените, които не станали майки. Ако ще и да са на 59. “

Защо се е наложило да стане по-твърда?

“Еволюирали сме до степен, че доверието, отзивчивостта винаги и по всяко време вече се приемат като малодушност и повод за манипулиране от отсрещния “най”.

 Сега успява да отсява хората и знае, че не всеки е с чисти намерения. Не съм спестила от нейния самороден език и макар да звучи малко огорчена, тя казва, че вече е над нещата, защото е помъдряла и благодарение на майчинството гледа по друг начин на живота и все пак е успяла да не “влиза в релси с възрастта”, а следва сърцето и желанията си.

  Александра е прекрасен пример за това как, ако човек иска да направи нещо, то просто трябва да го направи, а не да си търси оправдания. Вероятно в очите на много хора, защитниците на животни са едни луди със свободно време, които се чудят какво да правят, но реално благодарение на такива самоотвержени хора, които са готови да си дадат цялата заплата за някой нуждаещ се има надежда, че човещината е жива.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s