Псевдозащитници в действие: Игра с живо(т)и

Колко често сте виждали във Фейсбук различни постове за спасяване на животни? Сама по себе си благородна кауза, която заслужава уважение. Тъжни клипчета за изоставени четириноги се разпространяват масово. Не липсват и такива с насилие върху тях.

Ужасно е колко много животни са подложени на зверства от страна на човека. Някой се отглеждат, за да се ползват в жестоки боеве, други са машини за раждане на породисти малки. Репортажи по телевизии, вестници, сайтове… Имам чувството, че до такава степен сме привикнали да гледаме лоши новини, че ответната ни реакция е да сменим канала или да клатим тъжно глава. Приемането на действителността с нейната грозота не е лесно, а още повече ако не касае нашия вид.

Признавам, че не знам много за организациите, които се занимават със спасяването на животни. Чувала съм различни истории за приюти, за осиновявания и това ме е карало да мисля, че има кой да се погрижи за нуждаещите се и много пъти е така. Но това, което ме шокира и ме накара да се замисля беше разговор с доброволец. Александра Чиракова се е отдала да помага на животните в беда безвъзмездно, без да пести време и усилия. Нейният разказ за тези места доста ми обърна представите. Ето какво сподели тя:

46965_1269737363591_7573480_n

Аз се боря срещу хора, които събират дарения. Идея си нямаш за какви мръсни схеми се ползват животните. В началото станах доброволец във Варненска организация. И какво видях? Котки наврени в мазета и заешки клетки, болни и здрави заедно, умишлено занемаряване на животно и когато е вече почти умряло и неприличащо на нищо се почват едни драматични истории с банкови сметки накрая. Ужас е! Мислех, че това са измислици, за жалост не са.”

Такива разкази ме карат да мисля, че човеците си заслужаваме всичко лошо, което ни се случва… Жестоко е да се ползва болката на едни чисти същества, за да се изкарват пари. Ако хората влагаха креативността си- отдадена в измисляне на схеми за печалба- в реална помощ, то тогава резултатите щяха да са различни. Добре, че има хора като Александра, които макар и разочаровани са си открили техния начин да помагат.

“В последно време има постоянно програми за кастриране на улични котки. Не ми коства усилия да хвана някоя в събота, да я кастрират и в неделя да я върна на същото място. Аз не се радвам като видя малки котенца с майка, както повечето  хора.”

Винаги ще се намери някой да каже, че държавата ни няма средства за пенсионерите, децата и т.н и да се дават пари за някакви си животни е излишно… За жалост отношението към по слабите показва развитието на една нация.

20141006-SZVZHOUFMMH-1412605576

По света има различни програми подкрепящи нуждаещи се, болни и ранени животни. Вече се правят 3D протези за кучета и котки и с тяха помощ те отново могат да тичат и плуват. ЗОО- полицията е действаща. Но нашата реалност е малко по различна. Ето какво още споделя от опита си Александра:

Сблъскавам се с много псевдо защитници, патриоти, политици, приятели … Въобще много осъзнати и неосъзнати лицемери на всякакви нива и поприща и всеки е много помагащ, когато и както му е удобно.

Не че съм песимист, ама това са теми, за които въобще не сме дораснали. Хората с мнение за животните се делят на мразещи и обичащи, а де факто и двата вида са крайни. Едните се наслаждават да избиват, другите да превърнат дома си коптор с 30-40 котки и 10 кучета (примерно). И го няма третия вид , който просто изисква спазване на закона (който го има), контрол (който го няма) и гражданска нетърпимост към издевателства и развъждане без лиценз. Аз и много малка част сме от тоя трети вид, който би трябвало да е преобладаващ в нормално функциониращо общество. Ама не би.”

Както се казва в дебелите книги- всяка промяна започва от вътре навън. Ясно е че малкото хора, които отстояват тези трудни каузи, често се възприемат като някакви въздухари с време за губене, но реално благодарение на такива има шанс светът да се промени в правилната посока. Малките стъпки и действия създават обстоятелства, да се случват промени. Алекс ми каза:

01-in78

“Всеки прави това, което го кара да се чувства добре- значим, удовлетворен. На мен ми харесва да помагам на по-слаби същества, чийто живот променям и в същото време променям и заобикалящата ме среда.”

От нас зависи какво да е отношението ни към света. Ако се научим да отваряме сърцата си за по слабите и нуждаещите се- било то хора или животни- това би променило съдби, но най- вече би променило и нас. Думата човечност се отъждествява с благородство и готовност за подкрепа в нужда, но нейният корен идва от нашия вид- човеци- нека бъдем такива! Нека се научим да помагаме и да не търсим изгода от това!

За добрите примери

Advertisements

2 Comments Add yours

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s