Храната на хунза

Статии за диети, правилно хранене и режими за отслабване ни заливат постоянно. Броим калории, изчисляваме индекси на телесна маса и забравяме, че всичко може да е много по просто. Ако следваме правилата на природата и консумираме колкото тялото ни реално изисква, а не лакомията, то няма да имаме нужда от кантари и стягащо белъо.

Предците ни са се движили постоянно и са изразходвали като енергия приетата храна. Менюто им е било много по просто, а същевременно пълноценно.

Скоро научих за едно племе, успяло да съхрани корените и традициите си, от които има какво да научим- това са хунзите.

3_117

Попаднах на тях докато четях книга за гладолечението (“Лечебният глад”на Лидия Ковачева) и нямаше как да не се впечатля. За това искам да разкажа малко повече за тяната “диета”, която е в пълна хармония с природата.

Климатичните особености и планинско местоположение не им дават много възможности за обилна реколта и заради това имат стриктен режим на хранене, който според мнозина е в основата на тяхното дълголетие, здраве и жизненост.

Продуктите, които са част от трапезата им са плодове, зеленчуци и семена. Съвсем нормално е да ядат кайсии, праскови, круши, ябълки, картофи, тиква, моркови, грах, череши, елда, пшеница, просо, ечемик.

Повечето са сурови, изсушени и само понякога минали през лека термична обработка. Любимо ястие на трапезата им са кайсиевите костилки ( богати на витамин В17 и известни като враг на туморите), както и ядките- лешници, бадеми, орехи, които също използват пълноценно и от които добиват масло.

Много рядко консумират месо- няколко пъти в годината по специални поводи и то е съвсем прясно. Сиренето и млякото се употребяват умерено.

Основно тяхно ястие е ръчно изпеченият хляб- чапати, в който се съдържат всички важни за организма вещества. За приготвянето му се използват семена, които са едро смлени, заедно с обвивката им. Няма нищо рафинирано, така че се запазва зародишът, а с него и всички полезни свойства на хляба.

А най- интересно е тяхното пролетно хранене, което включва… нищо. Точно така, за период от два до четири месеца, те не ядат, а единствено пият сок от кайсия и запазват своята енергичност и сила. Звучи доста крайно за нашите разглезени стомаси, но за хунзите яденето не е гурме изживяване.

Почитателите на гладолечението се вдъхновяват от техния пример. Малко известен факт, че 50 % от енергията на човека отива за да се смели храната в стомаха. Замисляте ли се какво ще стане с тази енергия, ако не е нужно да се включва в храносмилането. На мен ми е трудно да гладувам и ден, но за тези хора е съвсем нормално. Така те се изчистват от всички натрупани токсини в организма си. Гладувайки, тялото им ползва собствените се сили за да се презареди и изхвърля ненужните шлаки.

hunza-work

Всичко, което консумират, отглеждат сами и не ползват никакви препрати за наторяване, освен дадените от природата- като смес от вода и пепел, с която пръскат дръвчетата.

Първото им хранене за деня е на обяд. Съвременните диети ни съветват да не пропускаме закуската, но хунзите слушат телата си и оставят организма да използва енергията на погълнатото от предния ден. Следващото им ядене е вечерята.

Средната калорийна стойност на тяхно дневно меню е 1900 калории (само за сравнение в американското са 3300 ккал), като протеините и мазнините са от растителен произход.

Мисля, че можем да научим много от тях и здравословното им меню.

skin-healthy-food

Искам да направя препратка към българите от преди 100 и повече години. Нашите предшественици също са се хранили по начин много близък до хунза. Хлябът е бил домашен, а месото деликатес. Постите са се случвали два пъти в годината и никой не ги е приемал за мода, а като част от бита. Плодовете и зеленчуците са били част от менюто ни, а захар се е консумирала по празници. Денят ни е започвал в ранни зори на полето, но вместо да прилягват уморени след това, повечето хора са имали сили за седенки, песни и танци. Тъжното е, че модернизацията е променила всичко това..

Търсейки сложни методи за справяне с холестерола и наднорменото тегло, ние не виждаме колко просто е решението на тези проблеми. Но докато “копаем” зад комютъра, а не на полето, шансовете ни за справяне с бичовете на съвременността не са големи.

Още малко факти за уникалните хунза

Advertisements

2 Comments Add yours

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s