Търся и намирам

Какво ли не е изписано за любовта. Всички гледаме романтични филми и вярваме в приказките. Те са прекрасни, забавни и винаги има щастлив край. И сега не мисля да опонирам на това, като обяснявам колко нещастие има по света. Нека за малко забравим, за живота и проблемите му и си позволим да сме щастливи. Защото, ако ние сме щастливи, то ще правим и света около нас по красив.

5fa6c51e830

Преди мислех, че трябва нещо много специално да се случи, за да повярвам в любовта и щастието. Очакванията ми за принца бяха толкова недостижими, че и аз не можех да видя лицето му заради високата кула, на която сама се бях качила.

Малко по малко с годините, кулата започна да се смалява и така започвах да различавам по ясно образите в подножието на реалността. Лицата ставаха по живи, хората по красиви, думите по силни.

Накрая кулата ми се сля със земята. Толкова по ясно чувствах всичко. Можех да усетя миризмата на тревата, да чуя звуците на природата. Виждах с очите си. И беше толкова истинско. Не разбирах къде са отишли всички онези хора, които мярках докато бях на високо. Толкова безгрешни и съвършени- сега ги нямаше.

В същата секунда, в която лицата на перфектните се скриха, на гърба ми израснаха крила- големи, силни, бели. Това бяха моите крила, с които можех да стигна, където пожелая. Можех да летя, вече не ми трябваше висок пристан, на който да се крия. Бях победила най- големия враг- себе си.

Крилата ме отнесоха на места, за които дори не подозирах. Светът се оказа толкова голям, красив и цветен, че не бях подготвена за размаха му. Твърде много се бях свивала в клетката си и често губех ориентация, но свикнах с летенето. Стъпка по стъпка. Открих каквото търсих. Приех го, заобичах го, повярвах.

Скоро ме попитаха дали съм щастлива и за секунда не се поколебах да кажа- да. После се сепнах, защото осъзнах, че наистина съм щастлива. И как беше възможно, след като животът ми е обикновен? Чудна работа. Явно нещо съм пропуснала, или пък не?  

51a5038f8878b

Трябва да вярваме, че заслужаваме, защото заслужаваме и тогава ще получим. Не е страшно да се почука на нова врата. Винаги има едно вълнение- кой е там, какво ще ни каже, но вместо да се колебаем- просто трябва да влезем.

Метафорите на живота ни дебнат от всякъде и които може да види отвъд думите, значи е достатъчно узрял и също може да лети.

Шофьорските курсове за движението по житейски магистрали са сложни, но пък вземеш ли ги, за теб няма невъзможни неща. Отговорите за изпита са заключени в нас и трябва да намерим паролата за достъп. Може да се ползва жокер, помощ от приятел или преписване, но с така взета книжка, най- много да се забием в поредната кула.

Аз повярвах, видях и усетих. Имам каквото съм искала и продължавам да преоткривам очевидното. Радвам се на всичко, дишам дълбоко и обичам! Търся и намирам!

Говори Анна: Търся и намирам

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s