Хейтът- национален спорт

Днешният човек бил образован, разбиращ, благороден- това звучи ли като представителна извадка на хората, които не спират да бълват злоба в Интернет?

Явно маската сглобена от нули и единици, поврежда душевността на ползвателя и. Друго обяснение нямам.

Удряме се в гърдите колко сме толерантни и възвишени, а същото време изсипваме гадна помия върху индивиди, които дори не познаваме.

Днес е това риалити, после ще е друго и днешните герои стават утрешни грешници. Все едно всеки от нас е перфектен, неземно красив, безобразно умен, талантлив, успял… Защото това явно е задължително, за да имаш всеобщо одобрение.

9327b75ea841bcb32d37292f36b

Уж все другите са комплексари, а ние сме идеални, но дали? Хейтването трябва да стане национален спорт и се обзалагам, че ще има много златни медали. “Не е важно аз дали съм добре, важното е на Вуте да му е зле”- народопсихология.

Този бил грозен, онази дебел, друг пиел. Пък петия го уволнили, шестия кара стара кола, седмия се вози в градски транспорт… Все причини да обясняваме на себеподобни, другите колко са жалки, а ние безгрешните и перфектните трябва здраво да ги оплюем, понеже не са ни на нивото.

Библията казва- “който е безгрешен, той да хвърли първия камък”, но ние от метафори не разбираме и не една скала, а цяло свлачище активираме, ако трябва да осъдим нечии действия.

Реша ли да си направя колекция с негативни и обиждащи постове извадени от Facebook, мисля че ще надвиша обема на “Война и мир” само за ден.

Няма смисъл да си задаваме въпроса защо се случва? Човещинкатa ни води, а не човечността. Стоим с голямата секира и дебнем някой да се спъне, че да можем да го размажем както трябва.

Ако разбира се, на нас ни се случи да сгафим, то е напълно случайно. Със сигурност сме невинни, хората не ни разбират или пък сме натопени… Тогава пак други са лошите, никога ние. Правилата важат за този, който не ни е симпатичен.

618x444

Да не говорим колко са ни сбъркани представите за това кое определя дали някой е добър, успял или достоен за пример. Псевдоморал от псевдочовеци…

Замерянето с кал е традиционна дисциплина за нашите географски ширини. Винаги сме със силните и се гордеем с тях. Когато побеждават, казваме че са от нашите, че сме близки- от една националност или кръв. Тълпата обича силните.

Но само да посмеят да проявят слабост или загубят, то тогава няма по лоши и по виновни от тях. Ще излязат далечни братовчеди, които никога не сме виждали и от които ще се отречем ритуално. Това важи и за спорта и за политиката и за къде ли не.  

Никой не е безгрешен. Всеки си има минало и е правил грешки. Колкото порастват хората, толкова по добре умеят да си взимат поука, да стават по толерантни и човечни. Или поне така би трябвало да е. Но за виртуалното пространство, явно не важи. Жалко, че не можем да преобразуваме тази черна енергия в електричество, защото щяхме да захраним поне няколко държави безплатно.

goo.gl/mgPxa6

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s