Не любов

В ступор съм, не мога да помръдна. Виждам те, но погледът е пуст.

Ти ме изпразни, издълба ме и ме остави кървяща. 

Сега сме аз и мислите ми, сами на върха на снежна планина.

Леден вятър ни блъска към ръба на пропастта.

Боса съм и замръзвам. Треперя, косите ме удрят през лицето.

Сълзите замръзват преди да докоснат земята…

Поглеждам към гърдите си и виждам дупката. 

Голяма е, въздухът минава през нея.

Тя се разширява, а аз бавно изчезвам. Поглъща ме.

Вече не съществувам.

Сега съм мисъл и летя. Ще се създам отново.

https://goo.gl/UyaFyI847.jpg

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s