Туарегите- рицарите на пустинята

Джинове, летящи килимчета, вълшебни лампи- романтичният образ на пустинята развихря въображението и ни пренася в друг свят на благородни герои, доблест и много мистика. Някъде там сред нежните ласки на пясъците, магията още е жива в лицата на сините хора- рицарите на пустинята. Това са туарегите- племе, което може да обърне представите ви за исляма и забулването.

Преди хиляди години днешна Сахара била плодородна и зелена. Стада с едър добитък, диви животни и птици населявали един приказен рай. Земеделието било в разцвета си. В края на третото хилядолетие преди новата ера по тези територии трайно се настанява един нов народ, изтласкал от там местното негроидно население. Това било войнствено племе от едри бели хора, разполагащи с колесници и оръжия. Те дали началото на силната Гарамантска империя просъществувала хиляда и петстотин години и останала в историята като велика сила, с развита култура, технологии, търговия и храбри бойци.

Надживяла Египетската цивилизация и краят на Рим, Гарамантската империя паднала под напора на настъпващите пясъци, войните и арабизацията. Нейните жители се пръснали по света, но една малка част оцеляла като самостоятелна народност и до днес.

Потомци на гарамантите, според италианският антрополог  Джузепе Серджи са именно туарегите.

Високи, светли хора, добили златист загар от слънцето, често синеоки- те се различават силно от повечето арабски народи. Произходът им се свързва още с Атлантида, с древните бербери и е предмет на различни легенди, но най- много научни доказателства събира родството им с гарамантите.

Днес туарегите наброяват един милион и живеят на територията на северно- африканските държави- Мали, Либия, Буркина Фасо, Бенин, Нигер и Алжир.

Наричат себе си “имохаг”, което означава- свободни хора. Езикът им е берберски диалект, а те владеят и собствена писменост.

ob_a52b6b_3176740783-1-4-pauv94iq

Последните няколко века са се занимавали с търговия на злато, роби, слонова кост и охранявали търговските пътища на керваните, за което събирали такси.

Днес една част от тях са номади и скотовъди като продължават с търговията. Други са земеделци и отглеждат ечемик, пшеница, царевица, а живеещите около река Нигер се препитават основно с риболов.

Но където и да са туарегите, начинът им на живот е уникален. Трудът, дългите преходи пеш и физическото натоварване са част от ежедневието. Хранят се по веднъж на ден, а когато пътуват по два пъти, като менюто им е основно от мляко, фурми, смокини и рядко включва месо.

Сами изработват дрехите си, като ги оцветяват в синъо и много често кожата им придобива този оттенък, понеже багрилата са неустойчиви. Това им е спечелило славата на синия народ.

Официално изповядват исляма, но нямат нищо общо с неговите догми и ограничения. Те вярват в съществуването на зли духове. Като често предсказват бъдещето, използвайки камъни и раковини.

MOTIV 11

Но най- любопитно е отношението им към жената. Ролята на съпругата и майката е водеща и тя взема решение наравно с мъжа за живота в семейството и племето. Свекървата е почти страховита личност, пред която мъжете дори не могат да се хранят.

Когато станат на 25г. младите туареги полагат обет за преданост и едно от обещанията е никога да не удрят жена.

Раждането на дете е празник, на който най- старата жена в семейството го кръщава на таен език и едва след това бащата може да му даде официално име.

Семейната линия се проследява по женска страна и се определя като матри- родова

И забележете този, който покрива лицето си е … мъжът.main-qimg-20a881e5db71b4e4792d1e9042b8445b-c

Ставайки пълнолетен младежът получава от баща си меч, покривало за лице и тюрбан наречен шеш, който може да свали само в присъствието на съпругата си. Смята се, че така се пази от лоши духове, които имат силата да проникват през устата. Друго обяснение казва, че скитайки често в пустинята те трябва да са защитени от песъчинките, а и така изглеждали по страшни за своите врагове.

Жените от своя страна са с напълно открити лица и носят само кърпа върху косите си и то след като се омъжат, като знак, че са отдадени някому.

Двойките са моногамни и най- интересното е, че жената може да има колкото партньори пожелае преди брака, стига да е дискретна. Ако не е щастлива, тя се развежда, като за нея остават децата, палатката и животните- най- скъпите притежания в пустинята. Това не само, че не е срамно, ами семейството и вдига празненство, за да се знае, че отново е свободна.

7f6a4e9fcb251d7d823585a52b9b5174

Образованието е задължително и за двата пола, а поезията е част от ухажването както за момичетата така и за момчетата.

Днес съдбата на туарегите е в пряка връзка с конкретното им местообитание. Много от по младите, докоснати от “цивилизацията” се противят на хилядолетните правила, но не са и малко тези, които продължават да следват традициите.

Размирната обстановка, която ги заобикаля е сложила своя тежък отпечатък. Много от тях са изправени пред заплахи като “Ислямска държава”, “Алкайда”, “Боко Харам” и докато едни се борят срещу тях, то други им стават съюзници. Тези, които живеят в Мали от години воюват за независимост и влизат в различни чужди конфликти.

Безспорно туарегите са смел, войнствен народ, следващ собствени правила за чест и възприемане на света. Оцелели са хиляди години, като не са позволили да бъдат асимилирани и не са забравили своята култура и самобитност. А днес гордо носят славата си на рицарите на пустинята.

http://www.lifebites.bg/plemeto-tuaregi-pustiniata/

Advertisements

One Comment Add yours

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s