Умоджа- там, където жените имат избор

На много места по света, полът определя съдбата на съществото имало нещастието да се роди в грешния вид. Удивително е как във времена на небивал технологичен възход и еволюция има нации, племена, етноси и религии, които гледат на жената като на нисше същество. Буквално.

Тя струва по малко от крава, а животът и няма никаква стойност. Ходещ инкубатор, с функции на прислужница, впрегатно животно, обект за задоволяване на първични страсти… Но не и в Умоджа…

Мястото е Кения, а племето е Самбуру. Номади, които третират жените си като стока. Задълженията на мъжа се изчерпват с правенето на деца и заемане на войнствени пози, а на жената с всичко останало- като осигуряване на храна, строеж на дом, носене на вода, дърва, грижа за семейството, животните…

2b7473ad00000578-3201960-image-a-33_1439892944194

Малки момичета се продават на много по- стари мъже. Те биват обрязвани, за да не изпитват удоволствие от секса. Нямат никакви права освен да бъдат роби. Не могат да ходят на училище, не могат да имат мнение за каквото и да било.

Имат право да бъдат малтретирани и унижавани. Могат да ги убият и никой няма да попита защо, ако е дело на съпруга, бащата…и защото законът позволява пълна свобода по отношение на личната собственост, каквато са жените…

Изнасилват ги, бият ги, те са нищо…

Част от тях обаче са успели да кажат СТИГА и са избрали живота, макар да нямат право да избират каквото и да било. В тази страна, феминизмът не съществува и все пак група африканки трошат оковите и създават свой малък свят, в който присъствието на мъже е забранено, а те са на сигурно място.

Това е Умоджа, селище създадено през 1990г., на суахили името му означава “единство”. Това било място, където има надежда.

Ребека Лолосоли е името на жената поставила началото. Тя е родена през 1962г. в Уамба, част от Кения и зона на племето Самбуру. Баща и имал няколко жени, а тя много братя и сестри. Имала е редкия късмет да се докосне до девическо училище и до Католически център за обучение на медицински сестри. Но само след 6 месеца прекъсва, защото таксите били твърде високи, а баща и не искал да харчи за момиче. Там тя се сблъсква с много тежки женски съдби, грозни примери за домашно насилие, осакатявания и ред жестокости, които не можем и да си представим.

umoja-womens-village-910x460

На 18г. я продават за 17 крави и Ребека става съпруга. Досегът с образованието и бунтарският и дух обаче не и давали мира. Тя започнала малка търговия с разрешението на съпруга си, но останалите мъже в селото не приемали жена да извършва подобна дейност и постоянно я обирали и биели. Ребека потърсила закрила от мъжа си, но той по никакъв начин не я подкрепил и побоите продължават. Тя не се отказвала, като дори междувременно използвала всяка възможност да говори за положението на жените, което още повече освирепявало съседите и, докато веднъж не била пребита почти до смърт.

Не намерила помощ нито в лицето на семейството си, нито на мъжа си. Според него тя го излагала със своите радикални възгледи. Така решава, че трябва да продължи сама пътя си, като се бори за многото онеправдани.

По онова време имало хиляди оплаквания от жени, изнасилвани от британски войници. Това заедно с отношението на собствената им раса, правело положението нетърпимо. Много момичета забременявали след изнасилване, но вместо подкрепа, те били изхвърляни от собствените си семейства и обвинявани за случилото се. Не били малко и тези, бягащи от уредени бракове със старци.

Така Ребека, заедно с още няколко пострадали решават да живеят сами и създават свое селище. Тогава то било съставено от няколко колиби, а днес има впечатляващи размери.

umoja-village

Първоначално нямали нищо и съществувала реална опасност да умрат от глад. Мъжете им се подигравали, че ще бъдат изядени от лъвовете. Но с много упоритост нещата се обърнали. Правели бижута от дърво и семена, които продавали на преминаващи туристи, така спестили за мъниста и започнали да правят цветни гриви. А с тези макар и малки приходи си купили първите животни. През ръцете на жената в това общество минавала всичката физическа работа. Ето защо жените били съвсем наясно как да си построят жилища и да ръководят бита си, спестявайки и влагайки разумно и малкото спечелено.

Но това не се харесвало на съседите им мъже.  Редовно били нападани, пребивани и ограбвани от такива, които не можели да приемат факта, че едни по нисши същества се оправят без тях. Но въпреки това жените продължават каузата си.

Днес селището се е разраснало значително. Има училище, медицински пункт, магазинче и много добитък. Мъже не се допускат. Момчетата, след навършване на пълнолетие трябва да напуснат селото. Те са отгледани от жени и възпитавани в любов и уважение към другия пол, а това ги прави често обект за подигравки от страна на други момчета от селата наоколо. Но и дава надежда, че в техните бъдещи семейства нещата ще са различни.

Отново има опити да бъде нападано селцето, но жените вече се защитават. Дори сега наемат мъже като войници, които да охраняват домовете им, без да се допускат на територията му, както и такива, които да вършат черната работа. Жените могат да имат връзки, могат и да забременяват, те имат пълна свобода. Но никога мъж не остава в селото през нощта. Правилата за всички.

umoja-womens-village-making-jewellery

Ребека и други жени преподават в училището, защото знаят колко е важно да се работи с децата от най ранна възраст. Посещават и други селища, където говорят с жените, за да им обяснят всички последствия от обрязването, домашното насилие и изнасилванията.

Мъжете ги гонят, наричат ги вещици и зли магьосници, но и малко се страхуват от тях, заради силата, която излъчват.

Сега Ребека е матриарх на селото, избрана е единодушно. През 1995г е става председател на Maendeleo Ya Wanawake Organization- MYWO– организация, която се бори за правата на жените, за равенство между половете, пропагандира срещу детските бракове, обрязването, правото на образование, опасността СПИН.

Селото е дом и на много деца, родени там или изоставени, защото са болни от СПИН. Ребека казва, че е многодетна майка, визирайки сираците. Всички те се учат да обичат себе си и телата си. Но и как да се пазят от зарази.

През 2005 г. излиза доклад на UNAIDS (Агенция на ООН за борба срещу СПИН), според който от младите жени нямат информация как се предава болестта, нито как обрязването влияе върху телата им.

rebecca-lolosoli-quote

През 2010 г. Ребека получава Global Leadership Award– престижна награда, която се връчва на жени, защитаващи човешките права. Не спира да се бори, жените да имат правото да взимат сами решения, да притежават земя, или да започнат бизнес. Тя самата е доказала своя предприемачески дух с успешното влагане на всичко спечелено за нуждите на селото.

Историите на Умоджа са много цветни, миналото е изпълнено със сълзи, а настоящето със смях. Битката е всеки ден, но просветените стават все повече, а Умоджа е малък остров на спасението

В интервю за списание Marie Claire, една от жителките Маргарет Еджедеджо казва: “Трябва да променим културата си отвътре, като се изправим срещу мъжете тирани. Ние харесваме културата си и не мразим мъжете. Идеята на Умоджа е да даде на жените свобода да контролират собствения си живот.”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s