Гняв

Гняв! Познавате ли това чувство?

Аз да и не го харесвам. Вреден е за здравето. Замъглява разсъдъка и води до лоши решения, язва и гадно настроение.

Е да де, но как да го изгоня от себе си? Уж съм просветена, спокойна и уравновесена, но пак едно малко жило се е забило в мозъка ми и влива отрова. Силна отрова, която предизвиква халюцинации и кара човек да вижда нещата по- страшни, по- големи, по-жестоки… Отровата е неуморна и разяжда всичко по пътя си…

Защо се е появил този гняв, знам ли, искам ли да знам? Той ме дразни, не го искам в мен. Боли ме от него. Прави ме слаба, ядосана, уязвима… Но как да го махна?

index

Той е като злокачествен тумор. Трябва да го изрежа от мен. Убива, разкъсва, съсипва, дълбае…

Мразя го! А аз не мразя! Пак той е виновен за тези силни чувства.

Вие гневите ли се? Знаете ли защо го правите?

Търся копче за изключване. Искам да рестартирам софтуера, защото хардуера се е скапал заради него. Нужна ми е много силна антивирусна програма, която да го разбие на хиляди части.

Гняв. Той е двигател, лош съветник, враг. Обърква ме и замъглява разсъдъка ми. Ставам лоша, ставам жестока, ставам друга, наранявам…

Ще взема ножицата и ще започна да го режа на малки парчета, а после парчетата ще ги изгоря. Пепелта ще я пръсна в морето, че да потъне вдън земя.

Или ще взема гъбата и ще го търкам от кожата си, докато потече кръв, докато го изстържа, докато се освободя…

10-640x250

Той ме е стегнал в желязна хватка. Все едно хиляди пипала са се увили около сърцето ми и то едва бие, защото се задушава. Бавно, но сигурно сковава челюстта ми и причинява болка.

Колкото повече се дърпам и ритам срещу него, толкова по силно се забива в мен. Клетките ми умират от допира му, разпадат се, все едно са напръскани с киселина. И аз се разпадам.

Явно не бива да се боря. Може би не е това решението, но как? Как да се справя?

Не съм опитвала да го приема. Макар че ако го приема дали няма да стане по зле?

А може това да е, което все бъркам. Дърпам се, ритам, викам, но не свеждам глава, а той става все по голям и все по силен… Разперил се е над мен като сянка и ме следва навсякъде.

Трябва да намеря начина да сключим мир. Войната ми дойде в повече. Гневът побеждава снарядите ми.

http://vihrapetrova.com/11679-2/

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s