Думи

Красиви думи. Падат като листа под напора на студен вятър, завъртат се и тежко прегръщат земята.

Обичам красивите думи, дори и когато знам, че са празни. Има някаква магия в тях. Галят ухото с ласката на любовник. Имат силата да пробиват дупки в плътта, но и да възкресяват погребани мисли.

А най-много обичам твоите красиви думи, макар да са най-празните на света. Обичам обвивката им, заблудата, че превръщат всичко, което докоснат в злато.

Знам, че са кухи и че съдържанието е много далеч от тях, но те са се влели в съзнанието ми като нужно лекарство и без тях губя центъра си.

Започвам да изчезвам, ако не вдишам отровата им.

А най- тъжното е, че знам истината. Защото колкото и да са красиви, те не могат да скрият достатъчно добре теб.

Обграждат те като щит, но той е започнал да прозира силно и аз виждам през него. Но съм решила да не бъда умна. Отдавам им се всеки ден и ги оставям да се разхождат по мен като пръсти на пианист.

Не се страхувам, че с всеки допир прогарят дупки. Те са ми близки и аз уча от тях. Ставам все по добра и знам, че в един миг ще ги погълна. Ще ги сдъвча и накрая ще ги изплюя в канавката.

Отровата се е вливала толкова дълго в мен, че вече имам имунитет. Тя е част от кръвта ми, а ти повече няма да бъдеш. Ще ми липсват красивите думи, но вкусът им ще е различен. А аз ще мина на диета и няма да пия от тях. Подарявам ги на света. Нека той се наслаждава на магията им. Дано намерят съдържание, защото все някога са имали такова.

http://vihrapetrova.com/12272-2/

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s