Майната му на всичко- сега ще живея! (Дали?)

“Носете си новите дрехи момчета”

Падаме както ходим, умираме, както спим…”,

Стефан Цанев

Цитат от едно прекрасно стихотворение. Чували сме го всички. И да не сме, смисълът му е ясен. Казваме, че разбираме поета, че е много прав. Особено, ако се случи нещо лошо на наш близък. Ефектът от тези думи обаче трае ден- два, в най-добрия случай. Отприщваме се за малко, ставаме смели за няколко часа. Завладяваме света за няколко минути, а после отиваме до кафе машината в офиса и разгръщаме поредната папка.

knowstartup.com-entrepreneurs-

Спирачката на съзнанието ни е така дълбоко вкоренена, че блокира двигателните ни функции веднага щом стане въпрос за проява на смелост и на различност в малкия ни свят…

Страх ни е. А всички се удряме в гърдите, че сме луди, диви, смели.. Понеже това е интересно или модерно. Но такива ли сме? И как измерваме смелостта? Защото за някой, смелост е да се напие до несвяст и да се събуди с трима в едно легло. За друг е да отиде на фронтовата линия, до бойни действия, за да снима реалности. За трети е смелост обличането на розова пола.

Хора сме. Никой не е съвършен. Няма да си мерим смелостите.

Но защо ни е така трудно да се отпуснем в собствената си кожа и просто да се наслаждаваме на живота?

Знам- като огромни каторжнически окови са ни стегнали закони, правила, кредити, порядки, общество, морал… И уж е лесно да кажеш “майната му на всичко- сега ще живея”! Но не се получава, особено ако имаш семейство и куп задължения. Но пак всичко опира до измерението на тази дума ЖИВЕЯ. И до това с какво точно го свързваме ние.

ler1

Свободата на мисълта, дава свобода на духа, но още с раждането тази мисъл се затваря в кутия и вместо да расте на воля, тя придобива форма- точно определена, дразнеща, пластмасова куха форма. И след това става много трудно да се следват емоции и чувства, защото сме постоянно преследвани от това кое как се прави или не се прави. Затвор, които си носим в главите. Не ни трябват реални стражари, да ни предпазват от страшния живот, ние си ходим с тях постоянно.

А Утрето може да не дойде.

Всички имаме велики планове за себе си и все чакаме подходящия момент да ги реализираме. Обаче той моментът и да се появи, има вероятност да не разберем. А дори и да го видим, е напълно възможно да му обърнем гръб и то най-целенасочено. Едно е да мечтаеш, но колко от мечтателите са готови да се срещнат с мечтите си и те да не ги убият?

Понякога мисълта за нещо хубаво в бъдеще време дава сили на човек. Но когато това желано нещо е на път да се случи е възможно да не го пуснем до себе си от страх. Защото колкото и да ни дразни личният ни свят, него вече го познаваме…

Няма да влизам в клиширани обяснения защо и как НЕ живеем. Нито искам да обяснявам философията на живота, защото съм много далеч от вътрешния мир или правилното мислене. И аз съм един Оруелски малък човек.

-e1407746057393

Но две стъпала вече съм качила, защото търся  и знам, че не искам да спирам търсенето. Макар все още да не съм дефинирала какво. Надявам се огледалото ми да не се изкривява в удобни пози… Трошенето на окови е за поетите и филмите, но нека не забравяме, че сценарият за тях го пишат хора.

Момиче от друга планета

https://goo.gl/XBWdrd

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s