Душа от нощта

Събуди се. Беше студено. Изправи се и разтърка очи. Усети миризмата… Оправи малко дрехите си, приглади коса и се огледа. Не знаеше къде е и нямаше спомени от миналата нощ. Стресна я отражението и в счупеното стъкло, част от изоставена сграда, в която се намираше. Красива, сини очи, фигура на модел. Поне така трябваше да бъде някъде там под пластовете.

Явно вечерта беше излязла извън контрол. Иначе как беше се озовала на това място. Последното, което помнеше беше задимена дискотека и мъжа с татуировките. Май я черпи питиета и после сякаш прави секс с него в колата му… Не знаеше дали се е случило наистина или си спомняше някоя друга вечер. Пък и нямаше особено значение. Само се чудеше как ли се озовала там? Но все тая. Не и беше за първи път да не помни какво е правила.

2a18b95113178cedb35b3a52e1b4ede1

Чанта, пари, телефон- бяха си на мястото. Излезе на улицата и се ориентира. Извика такси.

Прибра се и влезе в банята за много дълъг душ. Да, явно беше правила груб секс. Белезите по тялото и го потвърждаваха. Отпусна се под топлата струя облегната на стената. Водата се сливаше със сълзите и. Каква беше, каква искаше да бъде и в какво се превърна… Но сама избра живота си.

Като дойде в столицата имаше много мечти, виждаше се успяла, известна, богата… Е, сега не и липсваха пари. Имаше всичко, което пожелае. Изкарваше си ги сама. И до някъде беше известна, в определени среди… Снимката и не стоеше на кориците на списанията, а в ценови каталог за скъпо платени жени. Прекъсна висшето си образование, когато осъзна, че заплатата на една бъдеща учителка може да се изкара за няколко часа и то, без да се налага да търпи тълпа деца. Казваше, че работи за модна агенция, а близките и се гордееха с нея.

Този живот я увлече, харесваше и… или така си мислеше в началото… Сега 4 години по късно, не можеше да се измъкне.

Целият ден спа. Вечерта пи голямо кафе, сложи тежък грим, къса рокля и отиде в клуба.

-Хей Таня,къде се губиш?

Тя се усмихна на портиера, прати му въздушна целувка и влезе в двореца на порока. Много отдавна се беше сбогувала със задръжки и комплекси. Работата и беше смачкала моралните проблясъци, които понякога се опитваха да излизат на повърхността. Научи се да пие, когато е нужно и да следва бялата линия, когато и е тежко. А напоследък често беше тежко.

Нощта мина бързо. Красива и безскрупулна като нея. Трима клиенти, няколко разговора и смяната и свърши.

Скоро цикълът щеше да се повтори пак и пак и пак… докато с годините цената и не започнеше да пада. А някога си мечтаеше за съпруг, деца и спокоен живот. Но днес това бяха глупости. Твърде много чужди съпрузи задоволяваше, че да вярва в брака. Знаеше на какво са способни благоверните. Тя умееше да сваля маските им, с всяка дреха паднала на пода.

Имаше нужда от почивка. Прекалено често напоследък посягаше към забранени опиати, за да излиза от дупката. Вече няколко пъти се будеше на места, за които нямаше никакъв спомен. Но дрогата и даваше тази свобода, която искаше, за да избяга от себе си и от демоните си. Иначе твърде ярко усещаше калта по душата си.

20160313175021641_2

***

Пред дома и имаше полицейска кола. Двама грубовати служители я чакаха до вратата.

-Добър ден, Вие ли сте Таня Димитрова?- попита единият.

-Да, защо?

Последва разговор, смутени лица, качване в патрулката. В една изоставена сграда, намерили тяло на мъж с татуировки, а следите около него водели право към нея. Таня не помнеше нищо. Камери я бяха снимали как си тръгва с мъжа, после други я бяха уловили да се прибира от мястото на убийството. Беше объркана, уплашена и не знаеше какво да мисли.

В участъка я третираха като проститутка. Грубо и унизително. Усещаше цялата мръсотия на професията си като желязна примка на шията, която я завличаше на дъното. Макар, че тя отдавна го беше стигнала. Плачеше, а даже не знаеше името на убития. Разпитваха я, а съзнанието и се блъскаше в черепа безпомощно. Бил намушкан, но парите му си били на мястото и за това версията за грабеж се отхвърляше. За сега тя беше главен заподозрян.

Прибраха я в една килия. Трепереше. Сви се на кълбо и стисна силно очи. Един спомен раздразни ума и. Онази нощ изплува пред очите и. Мъжът беше груб с нея, обиждаше я и я нараняваше. Но после… после не знаеше какво е станало… Ако можеше да си спомни… Зарече се, че повече нямаше да пие, нито да се друса! Как можеше да забрави нещо такова?!…

На сутринта пак я вкараха в стаята за разпити. Този път инспекторът беше любезен.

-И така Таня, можете ли да обясните как порядъчна жена като Вас се е забъркала в такава каша? Вие сте начална учителка. Получихме много добри препоръки за Вас и за работата Ви? Как сте се озовали в ситуацията?

Въздухът и спря. Бяла линия! Стоеше занемяла и не реагираше. Какво ставаше??? Този шегуваше ли се?

-Аз, аз, аз не знам, не помня, не разбирам…

Обърка се, сърцето и биеше бясно. Изби студена пот, причерня и…

***

Домакинята Таня Димитрова имаше 2 деца, с които беше по цял ден. Понякога и липсваше учителската професия, но обичаше семейството. Беше щастлива, че е заменила кариерата с майчинството. Макар, че една част от нея жадуваше свобода. И тайно искаше да избяга и да си поживее, да бъде дива и безразсъдна. Далеч от всичко. Но това бяха само мисли.

Потърка слепоочията си. Болеше я главата днес, явно от безсънната нощ с бебето. Видя, че има синини по ръцете, но нямаше спомен от къде са. Май и трябваше почивка…

http://vihrapetrova.com/13360-2/

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s