Мисли в агония

Мисли в агония… Гърчат се, подскачат,

а чувствата не спират да плачат!

Искат да ги забележиш, но не можеш.

Или поне ред в тях да сложиш..

Сляп си и глух и ме дразниш!

Трябва от себе си да ме опразниш!

Какво си ти? Човек или идея?

Фантазия? Или на глупостта ми апогея?

Извиваш мислите ми на камшици-

разбиваш ги на мънички тресчици… 

Боли ги- те усещат!

Но докога ще трябва да те срещат?

Ти си там, където и аз.

А това изпълва ме с бяс!

Душа празна, мисъл без смисъл.

Затварям очи, а ти се явяваш!

Нали казваше, че ще бягаш?

За какво говоря?!.. Вече не знам.

Виждам те в ямата- счупен и сам!

***                                                                   

Утро. Нов ден. Светло небе.

Зелени листа и смях на дете.

Мирише на гора и сънища,

на бели улици и цветни пътища…

45

http://vihrapetrova.com/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8-%D0%B2-%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F/

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s