Светец от 21 век

Педро Опека е име, което може и да не сте срещали, но ако чуете историята му, няма да го забравите. Животът му е като филм с поне 10 Оскара, а пътят му продължава и днес. Роден е в Буенос Айрес на 29 юни 1948г., но корените му са от Словения. Родителите му се запознали в бежански лагер в Италия, където се приютили, бягайки от режима в Югославия. Успели да емигрират в далечна Аржентина и започнали от нулата. Там с много труд създали достоен дом.

От 9 годишен малкият Педро помагал на баща си в зидарството, а всяка свободна минута използвал, за да играе футбол с приятелите си. Работата и игрите съчетавал с упорито учене. Семейството му възпитавало в него воля за успехи и жажда за знания. Той израстнал като изключително талантлив младеж, говорещ седем езика.

В един момент трябвало да реши дали иска да бъде свещеник или футболист. Избрал църквата за свое призвание, а спортът го следвал по петите като любимо хоби.

Обучението му за свещеник минало през Буенос Айрес, Любляна и завършило в Париж. През този период той посетил Мадагаскар, но тогава още не знаел, че това място ще бележи живота му завинаги.

pedro-4

През 1975г. Педро Опека бил ръкоположен и изпратен във Вангайндрано на остров Мадагаскар. Отецът заварил ужасна бедност, в много крайни измерения. Хората живеели върху бунища, в които се ровели за някаква храна. Въпреки че всички свещеници преди него да бързали да се махнат от това прокълнато място, Педро усетил, че тук е мисията на живота му, макар всичко да изглеждало безнадеждно. Той нямал пари, но бил изпълнен с искрен стремеж да прави добро. Успял да събере скромната сума от 900 евро и с нея поставил началото на неправителствена организация наречена Акамасоа. Това се случило декември 1989г. Отецът не разполагал с екип от хора, на които да разчита, нито срещал подкрепа от институции, но имал много по силни оръжия в арсенала си. Своята вяра, работливост, образование и невъобразима енергия да прави чудеса.

Couper_4

Но докато стигне до чудесата изминало доста време. Местните хора не искали да приемат, че някакъв свещеник, при това бял, им казва как да живеят. И за да стигне до сърцата им, той просто започнал да играе футбол с тях. Този универсален език му отворил вратата към мадагаскарците.

В началото са малки стъпки, а днес размахът е впечатляващ. Първо се заел да ги обучи как могат да използват земята, за да отглеждат ориз. След това започнал да ги образова и научил хиляди деца да четат и пишат. Борбата била труда, а процесът продължителен.

Хората разбрали, че трябва да преваряват водата си и така намалява смъртността при децата, която до тогава има чудовищни размери. Отец Педро посадил завета си в главите на хиляди.

А днес там, където до скоро имало бунища се издигат 22 селища, като къщите в тях са построени от местните. Калната тръстика, от която правели колибите си преди това, била заменена от пясък и хоросан. Отец Опека им предавал наученото от собствения си баща в зидарството и строителството.

600px-AkamasoaJLV_3900

Много доброволци се присъединяват към каузата. Малката му общност се разраства многократно и намира широка публична подкрепа.Той не спира да търси възможности за финансиране на делата си. Откриват се стотици работни места. Били построени 37 училища и четири библиотеки, през които са минали над 11 000 деца.  В малки работилнички хората се научавали как да обработват дърво, как да плетат, шият и бродират. Създадени са медицински центрове и аптеки. Както и социални убежища за новодошли бедни хора, на които се дава нужното, за да оцелеят. А в последствие те се интегрирали в голямото семейство на Акамасоа.

Основното, на което отец Педро учи хората около себе си е, че с много труд и упоритост всичко може да се постигне. На нас може да ни звучи като клише, но ако си живял първо на бунище, а след това в дом построен от собствените ти ръце, то тогава нещата стоят по друг начин. За него е важно енориашите му да знаят как да се справят сами, а не да чакат помощ.

madagascar.jpg

Отецът дори успял да прокара малка местна индустрия. Той помогнал да се създадат кариери за камъни. Обучавал хората как да сортират боклука, така че да извлекат полза от него. Стотици мъже вече можели да строят пътища и мостове. А футбол и сега се играе, но не на бунището, а на истински стадиони.

През 2007г отец Опека получава рицарски орден на честта от Франция. Следват и други почетни награди. Два пъти е номиниран за Нобелова награда за мир. Той не е спира дейността си и до момента.

На страницата си във Фейсбук, отец Педро публикува информация за различни каузи в подкрепа на местните.

162556897

Една от последните новини на стената в социална мрежа, разказва за посещението на Принц Албер II от Монако, дошъл за откриването на училище, финансирано с негова помощ. А в друга призовава хората да помогнат за пострадали от циклон…

Не намирам достатъчно силни думи, за да изразя възхищението си от това, което отец Педро прави за хората. В нашия егоистичен и материален свят, не вярвах, че може да съществуват такива хора. А отец Педро Опека е истински- от плът и кръв и не иска нищо в замяна.

Историята на бащата на Фентъзито също е вълнуваща- кой е човекът зад “Властелинът на пръстените”?

http://www.lifebites.bg/otec-pedro-opeka/

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s