Разговор с абтуриентка

Понеже тези дни темите за абитуриентите са много модерни, та и аз искам да ви разкажа за една млада дама, съвсем прясно завършила. Тя е добър пример за това какви прекрасни, умни младежи имаме. Защото ми омръзна да слушам негативни истории за броящите до 12.

Тя се казва Аделина Димова. Живее във Варна. Винаги е усмихната. Пее и танцува. Излизала е много пъти на големи и малки сцени. А скоро дори имаше свой личен концерт. Освен това е вегетарианка.

Здравей Ади, разкажи ни за себе си?

Здравейте! Да ви разкажа за себе си? Аз самата знам все още много малко. Като тепърва навлизащ в живота човек, се впускам стремглаво към всяка една възможност. Увличам се по класическите романи, вдишвам с целите си дробове свежестта на варненското утрото, когато слънцето едва започва да обагря лазурното  небе. Опитвам се да преживявам пълноценно качествените неща в живота. Тези неща, които ми помагат да израствам с всеки изминал ден. Постоянно се стремя към развитието.

16473001_1323131091077354_4799632170079882574_n

Ти имаше бал сега, какви вълнения го съпътстваха? Какво е важно за абитуриентките днес?

Да! Балът! Ще започна с това, че бях малко скептична към значимостта на събитието. Дори броенето до дванадесет ми се струваше лишено от особен смисъл. На колко много малки неща трябваше да проправя път, за да се почувствам спокойна за този 25-ти май. Месеци подготовка. И ето, че дойде! Повярвайте ми.. излязох от нормалния си ритъм на живот и имах чувството, че времето препуска. И докато се усетя всичко беше свършило. Пред мен се появи образът на момиченцето  от 5.”Б” клас, което за пръв  път бе влязло в двора на НУИ” Добри Христов”. Тази ретроспекция пробуди чувство на дълбока привързаност. И изведнъж всичко придоби нов смисъл. Суетата на празненството беше заменена от щастието, че сме заедно. Нещо неподменимо и сакрално. Надявам се всеки един абитуриент да е запомнил бала си, както аз ще го помня цял живот, защото си заслужава човек да изпита любовта и подкрепата на класа си.

18816690_1447640471959748_970114813_n

Как се запали по танците и пеенето?

Любовта ми към изкуството наистина наподобява огън, но на неугасващ. Още от преди да познавам нотите си композирах песнички и си представях какво е да бъдеш изпълнител.
С приятелите ми често си играехме на “Dancing stars”. Вечно дрехите ми бяха в прах, защото не спирах да се “търкалям”, както мама го наричаше. Но истината е, че винаги съм носила тази неосъзната страст към изкуството. По-късно ме приеха в НУИ ” Добри Христов” и две години след това се записах на танци в The Center. Двете най-добри решения, които съм взимала самостоятелно. Не знаех нищо за местата, на които отивам, нито познавах някого. Тогава залата все още беше близо до вкъщи. И с времето ми се потвърди, че сърцето ми не ме е подвело, а ме е водило към правилната посока.

Къде е сцената в живота ти?

Бих казала, че сцената няма конкретно място в моя живот. Тя е навсякъде. Тя е окупирала всяка една частица от съществото ми, оставяйки леки процепи за неща, които също ме влекат. Независимо от промените, които настъпват, се надявам да не се отказвам, защото знам, че си струва да вървя по този път.

Защо стана вегетарианка и как го приеха хората около теб?

Ауч! Деликатната тема отново е налице. Живеем в много противоречиво време. Хората имат коренно различни позиции за едни и същи въпроси.
Аз съм вегетарианка от година и половина. Преди това не съм се замисляла за въпроса с не яденето на месо. Та, какъв е проблемът? Но истината е, че откакто чета приложна психология, дори и езотерични материали, откакто се стремя да се опозная в духовен аспект и да построя пирамидата на моя личен успех в живота, преобразувах някои от ценностите си. За мен вегетарианството е преди всичко философия. За някои е глупост, проявена от прекомерната сантименталност на човек, за други е само начин на хранене. Но аз открих за себе си, че има твърде голямо разнообразие от храни, за да се жертва живота на някое животно. Хората около мен свикват бързо. Никой не ме съди, както и аз не съдя никого. Всичко е въпрос на себеусещане и личен изобр.

Имаш ли планове за висшето си образование?

О, да! Планове имам, амбиция даже в повече. Кандидатствах с музика и бизнес мениджмънт в Саутхемптън, Англия, и от септември започва нова страница от моя живот!

18816573_1447640411959754_2066344632_n

Къде се виждаш в бъдеще?

Виждам се успяла, даже и точно къде, но ще го запазя в тайна.

Какво мислиш за образователната система в БГ училищата?

Има нужда от разработване на програма, в която практиката да е на главен план. Защото всичко научено по сухия стар метод на зубрене, си остава не донаучено именно заради липсата на изпитан пример. За всичко, което съм научила, знам със сигурност, че ми е било поднесено по интересен и завладяващ начин.

С какво искаш да се занимаваш?

С музика и всички онези неща, които осмислят живота ми.

Кой е добрият пример около теб?

Добрите примери са навсякъде около мен. Дори и лошите такива дават на човек представа за това какъв път иска да следва.

Какво не те питах?

В света има повече въпроси, отколкото отговори,  затова се радвам, че успях да отговоря на тези. За мен беше радост! Благодаря ти!

Снимки: Личен архив Аделина Димова

А вижте кои са The Center

https://goo.gl/UVYdRk

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s