Ново начало

Валеше, беше мрачно и духаше вятър. Жълто-червени листа се отронваха с въртелив танц и отиваха да плуват по вадичките на улиците. Стоманена сивота с решителна четка рисуваше простора. Есен- малко тъжна, много красива, носталгична и жива. Разстелила бе шарените си коси по Земята и размахваше с пръсти като диригент към облаците. Неин ред беше да подрежда килими и да напоява реки.

mother-nature-myth

Но днес тя не усещаше радост. Беше се сковала от мъка. Лятото не и бе разказало какво се е случило докато спеше. Не и беше казало, че много от реките са пълни с тела на мъртви животни, а в моретата се носеха удавени хора, боклуци и отровени риби. Вместо бистри ручеи, кръв напояваше пръстта. Въздухът бе толкова мръсен на места, че тя трудно си проправяше път до тревата, където още я имаше.

Хората се бяха самозабравили. Мислеха си, че са господари и рушаха каквото им падне като лишени от разум. Убиваха себе си, себеподобните си и природата с такава скорост, че само за една година тя откриваше дълбоки гнойни рани, които преди не съществуваха… Толкова ограничени, егоистични създания не беше срещала.

index

Не знаеше какво точно да направи и за това се бе сковала от мисли. Трябваше да реши. Тя познаваше красотата на този свят. Знаеше колко прекрасно мирише планината, колко омагьосващ е океанът. Обожаваше песента на птиците и цветовете на джунглите. Знаеше, че има и добри същества, които не заслужаваха светът им да се разруши. Животните бяха невинни, но и те загиваха, заедно с растенията и кислорода. Нещо трябваше да се направи, защото се боеше, че след следващия сън може да няма върху какво да разстила косата си.

Стисна силно очи и се разтърси от плач. Вятърът усети болката и’ и зафуча нещастно, дъждът плисна с все сила, за да я развесели. Морето се надигна да види какво става, а тя не спираше да плаче. Планините се затресоха от риданията и’, а облаците се навъсиха и слязоха ниско, за да разберат защо е нещастна. Земята притихна.

new-york-superstorm-clouds

Есента извика с все сила и събуди сестрите си през Екватора и полюсите. Зимата, Пролетта и Лятото станаха, а с тях се събуди и майка им Планетата. Трябваше да решат какво да правят, за да спасят живота си. Бяха оцелели милиарди сезони, а само за някакви си 5 хиляди години двуногите празноглавци успяха да съсипят всичко. Съвещаваха се дълго. Но знаеха, че нямат избор. Решението бе просто, макар и трудно. Знаеха какъв е проблемът и той просто трябваше да бъде отстранен от корен, завинаги… Не беше лесно, но нямаха избор. Те се хванаха за ръце и извикаха ветровете, сръчкаха вулканите и разпениха океана. Стихиите оживяха, въздухът натежа. Вълните покриха сушата, ураганите заглушиха писъците, лавата проточи червеното си тяло и обхвана местата, до които не стигаше водата…

firstimage2

След много дни Планетата се успокои. Водата се намести в коритото си, облаците се качиха на високото, а лъчите на слънцето се заиграха с върховете на планините. Това, което не беше изпепелено, бе наводнено. Част от Земята бе потънала в мрак, защото вулканите все още кашляха, но там където се показваха оцелели зелени планини имаше надежда. Надежда за Планетата. Планета без хора.

Болен свят…Болен свят…

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s