Равносметка по нова година

Новогодишното обещание е клише. И все пак дори и да знаем, колко често стойността му се изпарява с настъпването на утрото, то пак ни кара да си правим равносметки и да се замисляме за живота си. “Нова година- нов късмет”- казва народната поговорка и ни кара да се усмихваме доволно, ако искаме да оставим нарочен лош късмет зад гърба си. Харесва ни да късаме изписаните листи и да отваряме нови. Започване на чисто, ново начало, рестарт. Човешката природа търси постоянно обновяване, път към еволюция. И точно сега не ми се иска да вкарвам ирония, макар че мога и то ще е в големи количества. Защото знам, че хората никога не изпълняват новогодишните си обещания. Те не отслабват, не си купуват нова кола, не си сменят работата, не откриват лекарство за неизлечима болест, нито отиват на мисия в Африка с Червения кръст. Защото хората не обичат промените или поне 95% от тях.

new-years-eve

 Те се страхуват и от сянката си, а промяната е най-голямото зло на света. Тя е нещото което ги сковава от ужас и блокира мозъчните клетки. Май и това е клише, защото не бива да се генерализира и обобщава. “Все пак това не се отнася за мен”- както би си помислил всеки объркал се да прочете текста. Само, че ще е вярно или поне на 95%.

Но не искам да говоря за това. А искам да пожелая на себе си, на страната си, на света, на планетата едно много голямо клише за новата година. Искам да им пожелая МИР, здраве и любов. Искам да пожелая материалното да не бъде водещо. Искам да пожелая по-малко сираци и вдовици на онези територии, в които войната не спира. Искам да пожелая по-малко откъснати крайници и разрушени домове. По-малко малтретирани и изнасилени жени. По-малко деца роби. Пожелавам фалирали търговци на оръжие! Пожелавам корпоративните интереси, заради които страдат милиони, да се сринат. Пожелавам на планетата да започне да диша, иначе ще има пълното право да ни изхвърли извън орбита. Пожелавам терористите да си променят мисленето, вместо да се чудят кого да взривят. Пожелавам равни права на мъжете и жените по целия свят. Пожелавам мир, неработещи бомби и засичащи оръжия. Пожелавам разум, пожелавам надежда. Пожелавам вяра в доброто, защото все някъде трябва да е останало малко от него. Дори и да е затрупано под лъскавата опаковка на фалшивия празник.

Candles-small

Какъв е шансът да ми се сбъдне желанието?! Нула процента, един, под нулата?!

Знам, че звучи безсмислено, но то смисъл в ценностите ни няма и без това.

Думите са моите оръжия, буквите са куршуми, а изреченията снаряди. Само че те не пробиват дупки, не убиват и не нараняват. Даже и не драскат, защото съзнанието ни е толкова закърняло, че си е направило броня. Тя не пропуска нищо, което не засяга малкия ни личен свят.

Равносметка по добре да не правим за отминалите месеци. Тя не ни трябва, защото поука няма да си вземем. Сега май стана твърде мрачен този текст, като за пред топлите коледни празници. Но на хората в бежанските лагери и без това няма да им е много топло вечер, така че все тая.

Бъдещето ни очаква…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s