Мисли в агония

Мисли в агония… Гърчат се, подскачат, а чувствата не спират да плачат! Искат да ги забележиш, но не можеш. Или поне ред в тях да сложиш.. Сляп си и глух и ме дразниш! Трябва от себе си да ме опразниш! Какво си ти? Човек или идея? Фантазия? Или на глупостта ми апогея? Извиваш мислите ми…

Думи

Красиви думи. Падат като листа под напора на студен вятър, завъртат се и тежко прегръщат земята. Обичам красивите думи, дори и когато знам, че са празни. Има някаква магия в тях. Галят ухото с ласката на любовник. Имат силата да пробиват дупки в плътта, но и да възкресяват погребани мисли. А най-много обичам твоите красиви…

Понякога

Понякога нямам съдържание, а само образ, и може би малко глас… Понякога виждам през времето, а друг път се сливам с времето. Понякога знам коя съм, а друг път не искам да знам.   Понякога съм жива, а друг път искам да съм жива. Сложна съм, това ме дразни. Приличам на машина, но не съм…

Другите

Ти си другият и аз съм другата- пошли хора в сбъркан свят, май харесва ни заблудата, от лъжи, измами и разврат… Това си ти и аз това съм- тъжна мисъл, тъжен факт, но няма срам и съвест няма, а само хищен, ненаситен акт! Измамен блясък, лъскав фалш, черен грим, хотел, мечти, Искам те с безгласен…

Ли(ри)чно утро

Сутрин- тихо и топло е в прегръдките на завивката. Аз дишам и чувам сърцето си. Тук съм- мисля, мечтая, желая. Денят идва. Чувам любовта да крачи по коридора. Мирише на кафе и чувства. Слънцето играе с трапчинките на усмивката ми. Нечии пръсти се разхождат по кожата ми. Нежност е запълнила въздуха. Ти си там, където…

Не любов

В ступор съм, не мога да помръдна. Виждам те, но погледът е пуст. Ти ме изпразни, издълба ме и ме остави кървяща.  Сега сме аз и мислите ми, сами на върха на снежна планина. Леден вятър ни блъска към ръба на пропастта. Боса съм и замръзвам. Треперя, косите ме удрят през лицето. Сълзите замръзват преди…

Любов

Ти си в мислите ми днес, вчера беше и утре ще си… Знам че там ти е мястото. Стой си, не мърдай. И да искам да те изгоня, не мога. Зактовил си се толкова здраво, че дори кървя от допира ти в сърцето ми. Това болка от щастие ли е или болка от ужас? В…

Осъдени

Нежни песни носят ветровете, безмълвни падат страдащи звезди, добър и лош- това са световете, там се реят тъжни две души. Те плачат тихо, галейки росата и плуват сред море от слънчоглед, на бели рози вдъхват аромата и вливат сенки в празен силует. Те жадуват да разцъфнат в топлината, на утрото и свежата зора, да слеят…