Кажи НЕ

Не обичам да цитирам други хора, но се сещам, че един мъдър философ беше казал “най- трудната дума за произнасяне е НЕ“.

Мисля, че не го разбрах напълно, когато го прочетох, но естествено уроците на времето ми го припомнят най- редовно.

Минавам за мил човек и като цяло мога да кажа, че съм добра и не отказвам помощ или услуга, което разбира се е хубаво като цяло. Да си помагаме в днешно време е подарък и трябва да го ценим. Важното е да е за кауза, която вярваме, че си заслужава- било то приятелско рамо, малко пари за уличен музикант, благотворителен смс или каквото си решим.

Вчера в офиса влезе едно момче, помоли за малко пари- каза, че е сирак, че му трябват и как да е- съжалиха го колеги, всеки даде по нещо, макар че се сетих за един такъв случаи от преди месец, когато помогнахме на жена, която по късно видях да вечеря в доста приличен ресторант… Но какво пък- това, че има нечестни хора, не означава, че трябва да спрем да помагаме.

Но трябва ли да помагаме на всички? И това ли е правилното поведение?

Колко от вас са изпадали в ситуация, когато някой много убедителен консултант го убеждава колко добре му стои дадена дреха и ако решим, че няма да я купим, се ужасяваме, че ще се обиди човека… което е ужасно глупаво. Аз също съм си купувала неща, които не харесвам достатъчно, само и само да не обидя непознат, чиято работа е да говори сладки приказки.

Ами, ако откажем на някой услуга и той спре да ни харесва- истински ужас! Ами ако приятел за пореден път иска се възползва от нас финансово или по друг начин, но ние не отказваме, защото ще ни се разсърди??! Или винаги ние трябва да на пазаруваме, да се съгласяваме безропотно, да се усмихваме, защото всичко друго би ни направило непопулярни и не харесвани?

СТОП! Стига!

Всичко това да се случва с нас по една причина и тя е липсата на самочувствие и самоуважение.

Аз познавам силни хора, на които не им мигва окото да си търсят правата и да си отстояват мнението без значение ще се засегне ли някой. Общото между тях е, че вярват в себе си- неоспоримо, на всяка цена, дори и когато това изисква битка. И пак тези същите хора нямат никакъв проблем да се извинят, ако са сгрешили, но винаги и на първо място отстояват себе си. Повечето са доста успешни в живота си.

Просто нали… и толкова сложно…

Сложно е когато си пораснал с родители, които ти казват, че от теб нищо няма да стане. Сложно е когато четеш списания, които ти казват че си дебела! Сложно е когато гледаш снимки на близки по света, а ти чакаш автобус за градския транспорт. Сложно е…когато са те смачкали… когато сам си се смачкал… и позволяваш да се поддаваш на общественото мнение… Да, сложно е, а можеше да е толкова просто…

СТОП- отново!

До кога ще обвинявате миналото, семейството, обстоятелствата, другите хора, късмета, съдбата…. Докога друг ще ви е виновен???

И пак стана просто.

Обичайте себе си!

Кажете сбогом на всичко, което ви пречи да се чувствате добре! Свалете тая желязна дреха изтъкана от миналото, срама, малоценността, лошия късмет- тази дреха ви приковава за земята и не позволява да вдигнете поглед. Счупете я и погребете парчетата! Защото тя много отдавна се е износила, остаряла е и е крайно непотребна и пак само вие държите да си я носите… А тя е грозна и стара.

Вярвайте! Вие можете всичко, което пожелаете. И това съвсем не е прокламация на позитивизма. Това е реалността. Трябва борба и воля, но това се научава- с малки стъпки и много желание. Не става бързо, но и не трябва да е бързо.

Научете се да казвате НЕ. Една малка дума от две букви, а каква психоанализа могат да ви дръпнат от нея.